+ 12 март 1886 г. - когато Захарий Стоянов реагира срещу антибългарско изказване на руснака Аксаков

Това е руснакът Иван Аксаков. Той се ползва с изключително голямо влияние в Русия. Открито призовава за погроми срещу евреите и е считан за водещ идеолог на славянофилството. През 1879 г. дори е предложен за български княз. Какви думи пораждат реакцията на големия българин?

През декември 1885 г. в бр. 24 на вестник „Русь“ Аксаков пише: „Всяко тържество на българите е смърт за Русия“. Тези кратки думи са откровени, но и пределно точни. Те свалят маската на руската политика спрямо съдбата на българите. Те дават яснота за скритата цел и действията на Русия във всички войни, които тя води с Османската империя. Те обясняват мотивите на Русия както за последната война, така и за действията ѝ след нея.

Как реагира на това противобългарско твърдение Захарий Стоянов? Той публикува своя достоен отговор в българския в-к „Независимост“.

„...В своята газета вие казвате ясно и открито, че всяко тържество на българите е смърт за Русия, че балканските държави не трябва да имат нищо свое, че те трябва да бъдат притежание на русите, или, по-ясно казано, те трябва да /се/ погълнат от вашата държава. Колко сте жестоки покровители. Колко се оправдава онова изречение, че вие правите народите на мост, за да преминете по тях, а после вземате за себе си и самия мост...“

Думите казани тогава от И. Аксаков и З. Стоянов трябва да се учат и знаят от българите. Защото само осем години след войната на Русия с Османската империя, българите могат да разберат и си обясняват истината:

- Войната после се нарича „освободителна“, но си е имперска и завоевателна. Целта е завладяване и контрол над територията по пътя към Проливите;

- Не се създава голяма и силна България. Първоначално окупираната територия се нарича „Руско-Дунавска област“ /или „Задунайская губерния“/, а после княжеството е малко, слабо и зависимо;

- Отрицателната реакция на Русия към Съединението;

- Настоятелното искане от Русия султанът да влезе с войска в Източна Румелия и си я върне;

- Причината Русия да агитира Сърбия да нападне България;

- Причината Русия да изтегли висшите си офицери от българската армия за да осигури военна загуба и после да се разкъса страната ни;

- Как да разбираме случилото се на 3-ти март 1878 г. - като тържество на българите или че народът ни е превърнат в мост по пътя към чужда цел?

Какво става после в България? Политиката на Русия продължава да е последователна и подчинена на същата цел, като дори се втвърдява:

- Организира и финансира преврат, като българският княз е детрониран и откаран насила в Русия. После заминава завинаги от България;

- Организира и финансира поредица от метежи и бунтове, организирани от нейни слуги тук, наричащи се русофили;

- Организира и финансира поредица от убийства на видни българи в страната ни.

Каква е съдбата на Захарий Стоянов?

Само след три години българинът Захарий е отровен в Париж. Той, бележитият революционер от Априлското въстание, важният радетел и осъществител на Съединението, талантливият публицист и изтъкнат писател, видният и прозорлив български политик - умира едва на 39 години. Умира с разкъсани от отровата черва и стомах. Умира разкъсан от болката. Умира като поредния български мъченик. Смъртта му е маскирана като „хранително отравяне“. Истината за нея и за това кой има интерес от убийството му, се премълчава и потулва. Малцина после я знаят. Докога? А руснакът Аксаков?

Той до днес е почетен член на...Българска академия на науките /БАН/.

Името му до днес носят български град, български улици /включително в центъра на София/ и българско училище. Докога така българи?

(От страница „Онгъл“)