Евгений КЪНЕВ

Една от квинтесенциалните причини почти целият ни елит толкова да обича Тръмп, е тази, че не само се преговаря със САЩ за големи инфраструктурни проекти, а се преговаря по новите правила на Тръмп, който отмени антикорупционния закон за американските компании в чужбина, защото ги правил…неконкурентоспособни. Как да не станеш тръмпист, след като той говори единствения познат бизнес език на нашата олигархия - руския.

Замислете се:

- Пеевски вече е изгонен от Европа и награден и от Великобритания с Магнитски;

- Борисов е в тръмпистки период, без изявена проевропейска позиция и държи някаква връзка с Европа само през еврокомисарката си и донякъде Желязков (така разбира политическото хеджиране на неговата сигурност);

- Радев от сутрин до вечер ни облъчва с антиевропейска пропаганда и признава за приятел в Европа само Орбан;

- ИТН, БСП и Възраждане са по принцип антиевропейски партии като есенция, чудейки се в момента Путин или Тръмп е по-вдъхновяващ модел.

Това оставя голямата европейска ниша само за ПП-ДБ, стига да съумеят да се възползват от нея. Това го показва и социологическо изследване на надеждна агенция като Маркет Линкс: за първи път се покачва подкрепата за ППДБ, а спада за ГЕРБ, Възраждане (на фашизма), БСП и особено ИТН (които дори не влизат).

Сега е времето ПП и ДБ:

- Да покажат на българите с факти, слова, но най-вече емоционални послания колко много България спечели от членството в ЕС. И колко много можеше, но не успя да спечели, заради проруския, вече тръмпистки естаблишмънт у нас;

- Да се заявят в Европа като нейното лице в България не като фондове, а като ценности; да намерят чрез ПП политическа подкрепа от Макрон (Обнови Европа) и чрез ДБ от новия германски канцлер Мерц (ЕНП);

- Да привлекат всички експерти, лидери на обществено мнение, интелектуалният елит, които разбират драматичната разлика между интересите на народа и олигархията и имат достойнството да не я обслужват.

-Да построят стройна и единна коалиция с кандидати за премиер и президент и чрез мащабна кампания и силни структури да поискат от българите политическата власт за тяхната лична и националната сигурност в Европа, с Европа и чрез Европа.

Стига да са на висотата на историческия момент. Вместо в низините на лидерското его, което си иска “малко да сме си, но наши”.