+ Д-р Клод Малюре, френски сенатор, за ситуацията в Украйна и сигурността в Европа: „Задачата на нашето поколение е да победи тоталитаризмите на XXI век“...

 

Европа се намира в критична повратна точка в своята история. Американският щит се разпада, Украйна рискува да бъде изоставена, Россия укрепва. Вашингтон се е превърнал в двора на Нерон - жесток император, послушни придворни и подхранван с кетамин шут, който отговаря за прочистването на държавната администрация. Това е трагедия за свободния свят, но преди всичко е трагедия за Съединените щати.

 

Посланието на Тръмп е, че няма смисъл да бъдете негов съюзник, тъй като той няма да ви защитава, ще ви налага повече мита, отколкото на враговете си, и ще заплашва да завземе териториите ви, докато подкрепя диктатурите, които ви нападат.

Царят на сделката показва какво представлява изкуството на сделката. Той си мисли, че ще сплаши Китай, като легне пред Путин, но Си Дзинпин, изправен пред такова корабокрушение, вероятно ускорява подготовката за нахлуване в Тайван.

Никога в историята президент на Съединените щати не е капитулирал пред врага. Никога никой не е подкрепял агресор срещу съюзник. Никога никой не е потъпквал американската конституция, не е издавал толкова много незаконни укази, не е уволнявал съдии, които биха могли да му попречат да го направи, не е уволнявал с един замах Генералния щаб на армията, не е отслабвал всички механизми за контрол и баланс и не е поемал контрола над социалните медии. Това не е нелиберален унес, това е началото на конфискацията на демокрацията. Нека си спомним, че за свалянето на Ваймарската република и нейната конституция бяха необходими само един месец, три седмици и два дни.

Вярвам в силата на американската демокрация и страната вече протестира. Но за един месец Тръмп нанесе повече вреда на Америка, отколкото за четирите години на предишното си президентство. Ние бяхме във война с диктатор, а сега се борим с диктатор, подкрепян от предател. Преди осем дни, точно в момента, в който Тръмп галеше гърба на Макрон в Белия дом, САЩ гласуваха в ООН заедно с Россия и Северна Корея срещу европейците, които поискаха изтегляне на руските войски.

Два дни по-късно, в Овалния кабинет, избягалият от военна служба даваше на военния герой Зеленски уроци по морал и стратегия, преди да го разкара като годеник, нареждайки му да се подчини или да подаде оставка. Тази вечер той направи още една крачка към позора, като спря доставката на обещаните оръжия. Какво да правим пред лицето на това предателство? Отговорът е прост: изправете се пред него.

И преди всичко нека не се заблуждаваме. Поражението на Украйна би било поражение на Европа. Балтийските държави, Грузия, Молдова вече са в списъка. Целта на Путин е да се върне в Ялта, където половината континент беше отстъпен на Сталин. Страните от Юга чакат изхода от конфликта, за да решат дали трябва да продължат да уважават Европа, или вече са свободни да я потъпкват.

Това, което Путин иска, е да се сложи край на реда, въведен от Съединените щати и техните съюзници преди 80 години, чийто първи принцип е забраната за придобиване на територии със сила. Тази идея е в самия източник на ООН, където днес американците гласуват в полза на агресора и против нападнатия, защото визията на Тръмп съвпада с тази на Путин: връщане към сферите на влияние, великите сили да диктуват съдбата на малките държави. Мои са Гренландия, Панама и Канада, твои са Украйна, Прибалтика и Източна Европа, а неговата е Тайван и Китайско море. На партитата на олигарсите от залива Мар-а-Лаго това се нарича "дипломатически реализъм".

Така че ние сме сами. Но приказките, че на Путин не може да се противостои, са лъжливи. Противно на пропагандата на Кремъл, Россия е в лошо състояние. За три години така наречената втора по големина армия в света успя да заграби само трохи от страна с три пъти по-малко население.

Лихвените проценти от 25%, сривът на валутните и златните резерви, демографският срив показват, че тя е на ръба на пропастта. Американската помощ за Путин е най-голямата стратегическа грешка, правена някога във война.

Шокът е жесток, но има и позитиви. Европейците излизат от отрицанието. За един ден в Мюнхен те разбраха, че оцеляването на Украйна и бъдещето на Европа са в техни ръце и че имат три императива.

Да ускорят военната помощ за Украйна, за да компенсират американското изоставяне, така че тя да се задържи, и, разбира се, да наложат своето присъствие и това на Европа при всякакви преговори.

Това ще струва скъпо. Ще бъде необходимо да се сложи край на табуто върху използването на замразените руски активи. Ще бъде необходимо да се заобиколят миньоните на Москва в самата Европа чрез коалиция само от желаещи държави, разбира се, с Обединеното кралство.

Второ, да поискат всяко споразумение да бъде придружено от връщане на отвлечените деца, затворниците и абсолютни гаранции за сигурност. След Будапеща, Грузия и Минск знаем каква е стойността на споразуменията с Путин. Тези гаранции изискват достатъчна военна сила, за да се предотврати ново нахлуване.

И накрая, и това е най-неотложното, защото ще отнеме най-много време, трябва да изградим пренебрегваната европейска отбрана, в полза на американския чадър от 1945 г. насам и провалена след падането на Берлинската стена. Това е херкулесова задача, но именно по нейния успех или неуспех ще се съди за лидерите на днешна демократична Европа в учебниците по история.

Фридрих Мерц току-що заяви, че Европа се нуждае от свой собствен военен съюз. Това означава да се признае, че Франция е била права в продължение на десетилетия, когато е настоявала за стратегическа автономия.

Тя остава да бъде изградена. Ще е необходимо да се инвестира масирано, да се укрепи Европейският фонд за отбрана извън Маастрихтските критерии за дълг, да се хармонизират системите за въоръжение и боеприпаси, да се ускори влизането в Съюза на Украйна, която днес е водещата европейска армия, да се преосмислят мястото и условията на ядреното възпиране, основано на френския и британския потенциал, да се възобновят програмите за противоракетен щит и сателити.

Планът, обявен вчера от Урсула фон дер Лайен, е много добра отправна точка. И ще е необходимо много повече. Европа ще се превърне отново във военна сила само ако се превърне отново в индустриална сила. С една дума, докладът на Драги ще трябва да бъде приложен. За добро. Но истинското превъоръжаване на Европа е нейното морално превъоръжаване. Трябва да убедим общественото мнение в лицето на умората и страха от войната, и особено в лицето на приближените на Путин, на крайната десница и крайната левица.

Вчера те отново пледираха в Народното събрание, г-н министър-председател, пред Вас, срещу европейското единство, срещу европейската отбрана. Те казват, че искат мир. Това, което не казват нито те, нито Тръмп, е, че техният мир е капитулация, мир на поражението, замяна на дьо Гол Зеленски с украински Петен, който се подчинява на призива на Путин. Мирът на колаборационистите, които вече три години отказват всякаква помощ на украинците.

Това ли е краят на Атлантическия съюз? Рискът е голям. Но през последните няколко дни публичното унижение на Зеленски и всички безумни решения, взети през последния месец, най-накрая накараха американците да реагират.

Проучванията на общественото мнение сочат пропадане. Избраните представители на републиканците са посрещнати от враждебно настроени тълпи в своите избирателни райони. Дори Фокс Нюз започва да критикува. Тръмпистите вече не са във възход. Те контролират изпълнителната власт, парламента, Върховния съд и социалните мрежи. Но в американската история партизаните на свободата винаги са побеждавали. Те започват да надигат глава. Съдбата на Украйна се разиграва в окопите, но тя зависи и от онези в САЩ, които искат да защитят демокрацията, и от способността ни да обединим европейците, да намерим средства за общата им отбрана и да направим Европа онази сила, която някога е била в историята и която не се колебае да стане отново.

Нашите родители победиха фашизма и комунизма с цената на всички жертви.

Задачата на нашето поколение е да победи тоталитаризмите на XXI век.

Да живее свободна Украйна, да живее демократична Европа.