Розалин ХАДЖИЕВ

Интересна златоградска забележителност е названието на изворът, известен и като „врисът“, Божек, намиращ се в квартал Малка река. С название Божек, Божич, Божик пък е известно явлението Рождество Христово /Коледа/ в западните български земи. То носи името си от раждането на Младия Бог, с добавяне на умалителното окончание -ик, -ек, -ич. Така златоградчани казват на „малък“ (муч-ек) или на мъничек (мун-ик, мъник).

Така бил наричан в миналото новороденият Млад Бог: Божек или Божик.

Но в говора на златоградското село Кушла и Кирковското село Дрангово и в наши дни може да се чуе да се казва на най-възрастната, най-голямата сестра /кака/ в многолюдните семейства, БОЖА. Така например малкия брат, минавайки край работещата на нивата по-голяма сестра, я поздравява с думите:

- Колайгеле, Божо, как си, добре ли си…

Или пък може да се чуе израза „Я пода нах Божа, да я видя какво прави…“

Явно в старобългарския език умалителната дума Божик се е употребявала за младия, малък новороден Бог, а с думата Божа се е използвала за наричане на най-възрастната, най-старшата първородна сестра в многодетните семейства.

Може би с името Божан, Божко и производните им, се е наричал първородния /най-стар/ брат. С приемането на исляма обаче името Божан /Божко/ е излязло от употреба, както може би и името Божана при най-възрастната сестра при многолюдните семейства.

Останала е в ежедневна употреба обаче старинната дума ,,Божа“ - за назоваване на най-голямата сестра в семействата на селата Кушла и Дрангово. В по-близките тям населени места тя е или забравена, или пък не се е употребявала. Докато в Златоград може да се чуе книжовното кака, диалектното „бука“ или була.

(Бр. 21/2024 на „Златоградски вестник“)