Дмитрий К., московски журналист

Срамно, срамно е да си руснак. Никога не съм и допускал, че на някого може да му мине през ума подобна мисъл. Нали от деца са ни втълпявали, че трябва да сме горди със страната си – първо със Съветския съюз, после с Русия. Винаги сме знаели, че да си руснак това означава да имаш чест и достойнство, да си благороден и миролюбив. Винаги са ни учили, че руснакът не е агресор и че ние, руснаците, никога не нападаме първи. Ние, руснаците, винаги сме се смятали за по-големия брат, готов във всеки момент да протегне ръка за помощ на братските славянски народи.

Така беше. Така беше, докато в братската ни ръка не се появи нож – нож, който забихме в гърба на украинския народ. И край. Светът ни се преобърна, ценностната ни система, възпитанието, мирогледът ни – всичко се срина. Защото как може да ти се побере в главата словосъчетанието „руски окупационни войски”, „руска окупация на Украйна”? Как е възможно да се примириш с лъжата на Путин:

„Това бяха местни сили за самоотбрана...”

Как е възможно руски офицери в Крим – руски офицери! – да вземат за заложници семейства на украински войници? Как руски офицери могат да воюват с украинците, изправили пред себе си като жив щит жени и деца? Как е възможно всичко това, нали сме руснаци? Но сега фразата „аз съм руснак” можем да произнасяме само шепнешком. Срамувам се, срам ме е, че съм руснак. Благодаря ви, Владимир Владимирович:

„Нека само някой от военните да опита да стреля срещу своите – които, зад които ние ще сме застанали, зад тях, без да стреляме – нека да опитат да стрелят срещу жени и деца!”

Ние сме свикнали да ругаем „америкосите”, а сега постепенно свикваме да ругаем и „хохлите”, макар че тайно просто завиждаме и на едните, и на другите. А всичко това е защото Путин се страхува – в Украйна стана истинска революция и Путин видя в свободния непреклонен украински дух опасност за своя режим. И тогава се задейства чудовищната по своя размах машина на лъжата за дискредитиране на украинската революция. Путин направи от нас, руснаците, стадо тъпи свине.

Колкото по-фантастична е лъжата за събитията в Украйна, толкова по-лесно повечето от нас, руснаците, вярваме в путиновата пропаганда. И в края на краищата Путин постигна своето – ние, руснаците, смятаме украинците за наши врагове. Убедиха ни, че митичните бандеровци са масово явление в Украйна. Срамно е да си руснак. Че нали ако по телевизора ни кажат, че в Лвов ядат на закуска руски пеленачета, ние в Русия ще повярваме дори на това!

А в същото време нашата страна се свлича в пропастта на истински фашизъм. Ние не крием своя расизъм и нетърпимостта си към другоземците и с удоволствие носим свастиката, като ѝ приписваме славянски корени. Президентът ни пък отива още по-далеч. Владимир Путин направо заема външнополитическата стратегия и дори речите на Адолф Хитлер, а руската пропаганда се води според „най-добрите” традиции на Йозеф Гьобелс. Путин захвана истинска война с Украйна. Макар ние, руснаците, да не вярваме на това – нали не са ни го казали по телевизора:

„Руски войски в Крим няма абсолютно никакви!” – изявление на министъра на отбраната Сергей Шойгу.

Путин за нас е герой, обединител на руските земи! И през ум не би ни минало, че Владимир Владимирович почна войната в Крим, за да не се замисляме никога повече за това колко точно е откраднал!

Срамно е да си руснак. Срамно е заради бедната ни страна, която всъщност е само една голяма бензиностанция. Срамно е да купуваш жито от Китай, а да имаш милиони хектари запустели ниви. Срамно е да имаш стотици хиляди безпризорни в мирно време. Срамно е заради разрушените заводи и заради повсеместната изконна руска крадливост. Срамно е, когато понятията чест и достойнство за нас, руснаците, са загубили всякакъв смисъл.

А ако думата чест значеше нещо за нашия президент, като истински офицер Путин трябваше да се застреля още след „Норд Ост” и тогава Русия може би щеше да има шанс. Засега обаче ни е срам. Срамно е, да си руснак.