Рос ЯНКОВ

Когато преди дни Зеленски изнесе на Радев лекция по патриотизъм, се сетих за нещо банално. НЕ ПИТАЙ СТАРИЛО, А ПИТАЙ ПАТИЛО. А той изпати. От добър актьор се превърна в световен лидер. Защото изпати. Няма да се спирам на актьорската му кариера. Цяла Украйна и цяла Русия се смееха с него. После русия нападна Украйна и окупира Крим. После нахлу в Донбас и Луганск. А Зеленски играеше. Играеше и когато се кандидатира за президент. Мислеше, че ще се справи с огромната корупция в Украйна.

Спечели изборите. И прогледна. Видя страната си продънена от корупция. Пълна с платени агенти на Кремъл. И с полезни идиоти. Но не видя главното. А много украинци му го казваха. Не видя, че Русия няма да се спре. Че преговорите са безсмислени. Че службите му са пълни с агенти на ФСБ. Че съдилища и прокуратура са пълни с агенти на ФСБ. Че държавните структури са пълни с агенти на ФСБ. Че партията му е пълна с агенти на ФСБ. Че парламентът е пълен с агенти на ФСБ. Преговаряше. Момче. А до него преговаряха Меркел, Макрон и путин. С гръб към него. За тях той бе клоун, станал президент. Клоун, който вярваше, че може да има мир. Махна минните заграждения между Украйна и окупиран от Русия Крим. Влезе в конфликт с полка Азов, защото ги убеждаваше, че мир ще има с преговори. И че руснаците са хора. Не вярваше на американците, когато му казваха, че службите му са продънени. Не им вярваше, че Русия ще нападне Украйна. Повярва, когато над Киев заваляха руски ракети. Когато руската армия нахлу през Крим, а губернаторът на Херсонска област я предаде. И за една нощ порасна. И не избяга и не се уплаши. Представям си как се е чувствал тази първа нощ.

Представям си как се е чувствал първите нощи с една 70 километрова танкова колона, чакаща да парадира на Майдан. Как е мислил за семейството си, цел на путиновите килъри. Как е мислил за това, което се случва с украинските деца. Видях го как остаря за дни. Докато светът очакваше Украйна да рухне за дни. Видях величието на трагедията му. Но видях и как за дни той стана друг. Вече не вярваше в преговори. Видя, че мир ще има само с оръжия. Видях как една нация, си повярва. Как порасна за дни. Видях, как един актьор се превърна в световен лидер. И как една нация се изправя от пепелта. И се прочиства от туморите, които са в нея.

Затова - ПИТАЙ ПАТИЛО, А НЕ СТАРИЛО!

А оня ден слушам Невзоров. Сравняваше чеченските и украинските бойци. Смята ги за най-добрите бойци на света. Но украинците са по-добрите бойци. Защото докато чеченците се биеха срещу Русия, бяха рицари, които се хвалеха с всяка малка победа. Защото това е в кръвта им. А украинците са рицари, които убиват. Безпощадно. Методично. Без фанфари. Защото знаят, че зад тях са техните домове. В Украйна. И деца. Украински. И че мир ще има когато победят. Или загинат всички до един. И затова Украйна ще победи. Това Невзоров го каза. Руснак. Не аз…