В окупиран украински град, новата руска управа заповядва да се премахне огромен мемориал на жертвите на голодомора през 30 те години - насилствената смърт от глад на най-малко 4 млн. украинци, чието жито е секвестирано от сталинските копои. Истинската история на Украйна се учи в училищата - тяхната столетна борба за незавимост от Кремъл. И всички украинци - пределно наясно за политиката на Кремъл за унищожение - днес са пределно мобилизирани да не загубят войната. И своята държава. Огромната част от българите нямат идея за своята истинска история. Вероятно са чували за десетките хиляди убийства без съд и присъда след 9.9.1944 г, но или ги приписват само на БКП, или по-лошо - оправдават ги като заслужени.

 

Но наистина малцина знаят за окупацията на Червената армия и за нейните последици - за насилието над българите, за грабежа на домовете им, за икономиката - почти изцяло разглобена и пренесена в СССР.

Прекрасният филм “Второто освобождение” е все така недостъпен за масовия зрител - няма телевизия, която да го покаже в гледаемо време. Но най-вече - не се разбира как Червената армия мобилизира 400 хилядна българска армия да й върши завоевателната война на комунизма в Източна Европа, срещу което дадохме над 30 хиляди жертви - а България си остана в съветския лагер със статута на победена страна, а не на воювала срещу нацизма. А делото на Цар Борис III да ни предпази се оказа бадева.

 

Не, няма нито един паметник на загиналите - жертва на комунистите и съветските главорези, даже едва през последните години се събираха пари за паметник на горянското движение - първото и най- мощно антикомунистическо движение в Източна Европа, за което повечето българи дори не подозират. Най-трагичното - огромен брой българи, начело с “държавните ни мъже” по-скоро биха подготвили погача за нахлуващите степни орди, вместо да подготвят българите за свещена война. Затова и днес сме като сварена жаба и се надяваме за нашата сигурност на по-щастливо развитие на събитията от 1944 г. Когато - в мерака с всички да сме добре и държим всички опции отворени - попаднахме под злощастна чекистка окупация. А сега рискуваме същата от техните наследници, ако не се опомним.

 

Все пак - аз вярвам в съпротивителните сили на украинците и че няма да приемат сделка, която не гарантира надеждно тяхната сигурност. Защото - за разлика от тръмпистката свита, която мисли в натура - земя, метали, пари - те се борят за свобода, независимост и достойнство. И точно тях Путин иска да унищожи - идеята за независима от Кремъл украинска държава. Впрочем, точно по тази причина не вярвам, че е възможна сделка - защото Тръмп не може да предложи на Путин, това, което няма. Но ако има военна пауза до края на мандата на Тръмп - това би било шанс за Украйна. И най-вече - за нас...