„…Вместо да призовем българите към поголовно въстание срещу ненавистния им враг, ние, напротив – казвахме им, че цялата им „сила и спасение“ се заключава само в покорство пред руската власт, в строго изпълнение на нейните указания.

Очевидно на нас би трябвало да ни е безразлично какво знаме развява една или друга българска партия, стига на това знаме да е написано „борба до последна капка кръв срещу турското иго“.

Но ние съвсем не се отнасяхме безразлично. Навлизайки в България, ние се опасявахме от революционните стремления и затова се отнасяхме към „Млада България“ с такава подозрителност, с каквато преди това се отнасяше Митхад паша, стараещ се със зъби и нокти да я застави да се откаже от лозунга „свобода или смърт“.

...

Впрочем, отговаряйки на въпроса ми встъпват ли тези, които се причисляват към „Млада България“, в българските дружини (Опълчението), той каза:

- Разбира се, че встъпват! Аз знам, че вие не обичате много „Млада България“, но ми е чудно защо. Все пак, ние сме „Млада България“ за Турция, а не за Русия. Нали вие не искате да ни завоювате!...

И той беше прав. Трудно е даже да се проумее с какво е могла да си навлече подозрения партията „Млада България“, какви злонамерени цели ѝ приписват у нас? Ако бяхме напълно искрени, ако наистина желаехме свободата и независимостта на българския народ, то нашите стремежи не можеха особено да се разминат със стремежите на „Млада България“, която главно в това се отличава от старата българска партия - че в името на своето освобождение и самостоятелност, категорично не признава никакви компромиси със съществуващия ред на нещата по отношение политическото подчинение на Турция. Нашето неприязнено отношение към „Млада България“ би могло да бъде обяснено главно като недоразумение или по-точно, незнание относно това какво представлява „Млада България“

(Цитатът е част от разговор с представител на „Млада България“).

Евгений Исакович Утин –

"Писма от България", 1879 г.