Николай ВАСИЛЕВ
Путин – Хитлер??? Историческите аналогии често са подвеждащи. Всеки исторически момент е уникален. Сравненията с Хитлер са също по принцип недопустими, тъй като фюрерът, особено с действията си в последните 2-3 години от своето властване се превръща във въплъщение на злото в толкова изчистен вид, че само малцина – най вече Сталин и Мао могат да попаднат в неговата категория. Но някои прилики в траекторията на междувоенна Германия и съвременна Русия са толкова очевидни, че си струва да се анализират.
Русия след разпада на Съветския съюз, подобно на Германия след Първата световна война се чувства „окастрена“ и унизена. И двете запазват достатъчен потенциал да останат велики сили. И в двата случая новоприетата демокрация е хаотична, стандартът на живот е сринат. Резултатът, както в Германия след 1933 г., така и в Русия след 2000 г. е установяването на еднолично управление. И в двата случая то се извършва не чрез революционна отмяна на демократичните конституции, а чрез тяхното постепенно обезсмисляне. И в двата случая еднолични лидери печелят широко одобрение. След като консолидират властта си и двамата отправят предизвикателство към международния ред. Хитлер успява да извърши аншлус с Австрия и да анексира Судетските области и литовското пристанище Мемел, преди да гръмне първата пушка на Втората световна война. Когато напада Полша и Великобритания му обявява война, той не вярва, че подобна решителност е възможна. В изненадата си възкликнал: „Aми сега какво?!“ Германия се оказва във война, която не може да спечели.
Путин разглежда разпада на СССР като най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век. Както Хитлер ненавижда "Версайската" система, така и руският президент не приема наложеният след 1991 г. световен ред и прави ясна заявка, че Москва ще се опита да го ревизира.
Първоначално той няма намерение да променя формалните граници на Русия, но си поставя за цел Москва да стане център на отделен икономически интеграционен процес, подобен на ЕС и на отбранителен блок, подобен на НАТО. Проблемът му е, че за разлика от тези организации, Русия не е в състояние да предложи привлекателен обществен модел. Членството в Евразийският съюз не е мечта за народите по някогашната съветска периферия. Грузия и Украйна дават сигнали, че може да предпочетат интеграция в западните институции.
Това поставя Запада в особено деликатна ситуация. Дилемата му е да „сключи сделка“ с Путин и видимо да хлопне вратата пред милиони европейци, или да заяви ясно и гласно, че те имат право на избор, независимо дали това се харесва на Москва или не. Изборът не е лесен, защото е между принципи и поемането на очевиден риск! Видни експерти предупреждават, че самодържавецът от Кремъл, може да рискува война, вместо да „допусне“ присъединяването на Грузия и Украйна към ЕС и евентуално към НАТО!
Сключването на „ялтенска“ сделка има не само морална цена. Подобни отстъпки винаги биват последвани от нови искания. Едва ли някой се съмнява, че ако успее да „интегрира“ Украйна и Грузия в Евразийския съюз, Путин ще е в състояние да окаже колосален натиск над Балтийските страни, Молдова и разбира се България! Ако и на тях им се каже, че поради своята история и география са длъжни да се „съобразяват“ с чувствителностите на Москва, шансът на Кремъл да разбие единството на европейския континент и да отслаби атлантическото партньорство става реален.
Западът взе ясно решение. Няма да признае посегателствата срещу териториална цялост на Украйна и Грузия. Ще отстоява правото им на избор. Ще ги подкрепя морално и материално, но без военни гаранции в случай, че те бъдат нападнати. Това е съчетание на решителност и на здрав разум. Целта е да се минимизира опасността от избухване на световен конфликт.
Същевременно гаранциите, които са вече дадени за страните членки на НАТО, ще бъдат спазени. От Балтийските страни до България ще има видимо присъствие на алианса. То е крайно недостатъчно за водене на каквато и да било офанзива. Не стига дори за защита, в случай на масирана атака отвън. Но дава гаранции, че ако страна членка на НАТО бъде нападната, всички страни от алиансът ще бъдат въвлечени още в първия час! Можем само да се надяваме, че руският президент също ще прояви здрав разум. Тогава всякакви сравнения с Хитлер ще се окажат напълно неуместни.