+ Става явно защо руските пълномощници на Берлинския конгрес са се разболявали за всички заседания, когато са се разисквали и пререшавали съдбоносните за нас постановления на Санстефанския договор…

 

Александър ДИМОВ

 

"Гадният запад, лошата Европа ни разпокъса на конгреса в Берлин."

Чувал съм и съм го чел хиляди пъти от всичколози, от хора с ограничени интелектуални възможности, от такива, които имат реален паричен или материален интерес, както и от чиста проба манипулатори, които се целят в най-уязвимата група - псевдопатриотите, чиито патриотизъм се простира до блъскане по масите след употреба на традиционна патриотическа ракия, под звуците на "Кой уши байряка?".

 

Тази група не си прави труда да прочете и пет реда странична литература, а предпочита да се "нагуши" с опорки и разкази с фантастичен оттенък, изречени от "Бай Иван, Бай Станчо, леля Димитричка" и други подобни с локация пред блока, на пейките в парка, в кръчмата.

Това чух и от трибуната на "Народно събрание", от един агресивен представител на евразийците от "Възраждане" - Ивелин Първанов. Той спомена и Дойран, където сегашните ни партньори (Англия), ни засипвали със снаряди. А Русия какво правеше? Нападна ни на два сухопътни фронта и бомбардира Варна, Балчик (бомбардирани на православните празници - Петков и Андреевден) и Каварна, а руските солдати клаха българи и изнасилваха деца в Добруджа!

"Възрожденецът" спомена и Съединението, когато Русия искаше турска намеса и спазване на Берлински договор, а Англия ни подкрепи.

Сега към по-трудното - четенето. Ще заложа на д-р Петър Гудев - "Историята на Източния въпрос преди освобождението на България", 1908 г.

"В няколко заседания Съвета разглеждал едно по едно неговите постановления и ги приел всичките. Царя потвърдил неговото решение и Шувалов получил надлежното пълномощие, да подпиши една тайна конвенция със Солсбери върху това съглашение. Към средата на май Шувалов бил вече в Лондон, гдето веднага престъпил с английския министър на външните работи към приготовлението на въпросната конвенция. Резултата от тия съвещания не закъснял да се прояви. На 18/30 май двамата пълномощници подписали три различни конвенции, първата от които съдържа следните девет точки:

1. България ще бъде разделена на две части: едната на север от Балкана, със свой княз; другата на юг от Балкана, без да стига Егейско море, ще има за управител един християнин, с управление подобно на английските колонии. (Тук са били очертани границите на сегашна България).

2. Изтеглените от тая област турски войски няма да я окупират вече.

3. Англия съжалява за отстъпванието на Бесарабия, но няма да се противи на това.

4. Англия си запазва правото да разисква в конгреса международните спогодби относително Дунава.

5. Англия не счита присвоението на Батуми достойно да оправдае едно военно вмешателство. Русия обещава да не отива по-нататък от новата си азиатска граница.

6. По исканието на Англия, Русия повръща Баязид на Турция, която в замяна отстъпва областта Котур на Персия.

7. Русия се задължава да не взема територия срещо военното обезщетение, нито да прави спънки на Англичаните кредитори на Турция.

8. Конгреса ще се натовари с грижата да реорганизира Епир, Тесалия и другите гръцки земи.

9. Русия се съгласява, щото плаванието през Дарданелите и през Босфора да си остане според statuquo-то.

Другите конвенции с малки изключения перефразират гореказаното, та е излишно да се привеждат тук.

Уговорено било, щото тъй постигнатото съглашение да се съобщи и на другите велики държави преди събиранието на конгреса, но с условие да си останат дипломатическа тайна. Русия не искала, щото нейните поданици и другите славянски народи да знаят, че сама се е отказала предварително от най-бляскавите постановления на Санстефанския договор. В техните очи тя трябвало да се яви жертва на европейските държави, събрани на Берлинския конгрес. Подир това съглашение граф Дерби бил прав като казал, че на Берлинския конгрес сега оставало само да зарегистрира решенията. То е, което заедно с водените още от началото на войната преговори, приготвя условията на Берлинския договор, а не разискванията, станали под председателството на княза Бисмарк.

След подписванието на съглашението с Англия, граф Шувалов бил повикан в Петерсбург, да участвува в заседанията на Съвета, гдето трябвало да се приготвят наставленията на руските пълномощници в бъдещия конгрес. Първият въпрос, който Съвета разгледал, бил: трябва ли Русия подир съглашението си с Англия, да се споразумее и с Австрия по нейните възражения против Санстефанския договор? Между другото по този въпрос Съвета решил: Руските представители в предстоящия конгрес да не вземат инициативата за присъединението на Босна и Херцеговина към австрийските владения; ако Австрия или друга някоя държава повдигне тоя въпрос, руските пълномощници да заявят, че Русия няма да припятствува на това.

След като Съвета се произнесал по всички въпроси, които ще се повдигнат на конгреса, граф Шувалов предложил, да се произнесе още и по други десет второстепенни въпроси, между които:

1). трябва ли руските пълномощници да защищават разделението на България по меридиана;

2). трябва ли да се настоява на южната граница по Санстефанския договор до Бяло море;

3). какъв вид учреждения да се предложат за Южна България;

4). как да се погледне на исканието на Европа, да участвува в административната организация на двете Българии;

5). какъв да бъде срока за пребиванието на руските войски в България и т. н.

Решенията на Съвета по всичките тия въпроси трябвало да служат за наставления на руските пълномощници в предстоящия конгрес. Така приготвена, Русия можала със спокойствие да се яви на него. Оставало само той да се събере.

Както видяхме по-горе, с грижата за свикванието му бил натоварен княз Бисмарк, който на 22 май изпратил наистина поканата си до Силите, подписавши Парижския договор от 1856 г. Според както беше уговорено, поканата била направена в такава форма, щото с приеманието ѝ всяка от Силите се съгласявала да се разисква целият Санстефански договор. На 1 юний пълномощниците на държавите се събрали в Берлин, повече да дадат потребната форма на съглашението си, отколкото да решават същността на въпроса.

Постановленията на Берлинския договор бяха предварително уговорени и приети от Шувалова в Лондон и донесени от него в Петерсбург. Княз Бисмарк, като узнал съдържанието на тъй сключените предварителни условия, изказал своето очудвание от тях, и иронически забележил, че е смешно да се иска от него „да бъде повече русин от самите руси". Не на същото мнение били обаче за тия условия самите руски дипломати.

"Шувалов считал своите усилия за приготовлението условията на Берлинския договор като заслужающи награда: в диктуваните от него кореспонденции от Берлин до в. „Голос“, той казваше, че за извършеното от него по този въпрос той е заслужил един памятник от страна на Русия".

Подир това става явно защо руските пълномощници на Берлинския конгрес са се разболявали за всички заседания, когато са се разисквали и пререшавали съдбоносните за нас постановления на Санстефанския договор. А българите и днес още считат, че разпокъсванието на Санстефанска България е станало против волята на Русия."