Веселин БЕРОВ

От около 25 години по няколко пъти в годината пътувам до Одрин, а и из цяла Турция. Всеки път констатирам, че Одрин все повече се отдалечава от моя областен град Стара Загора в много отношения. Преди няколко години при влизане в Одрин до името на града имаше поставена табела с броя на жителите. Преди 25 години беше написано, че те са 62 000, а на последната табела, която видях преди 4-5 години, беше написана цифрата 173 000.

За моя областен град, за който в един предишен Общ устройствен план се предвиждаше нарастване на населението до 180 000 (дори 200 000) души, сега по неофициални данни тази цифра е някъде към 115 000 с тенденция към намаляване… Коментар имам, но ще го запазя за себе си, защото освен причини от общодържавен характер, причините би трябвало да се търсят и в начина на управление от страна на местната власт.

Повод за това съчинение е вчерашната ми визита в Одрин, след която си припомням неостаряващата песен на Тодор Колев, макар малко перефразирана.

Споделям няколко случки от вчерашния ден, които може би ще бъдат интересни не само за хората, които пътуват до Одрин:

• Исках да запаля свещичка в църквата „Св. Св. Константин и Елена“. Тъй като беше делничен ден, вратата към двора беше затворена с резе, което нещо запъваше. В съседство има едно малко кафене, където седяха 4-5 възрастни турци. Един от тях като видя, че не мога да отворя вратата, веднага скочи от стола си и ми помогна с усмивка и жест: „Буйрум, комшу“. Имам още много подобни случки от многото ми пътувания из Турция, един от които е как в едно крайпътно заведение, където спряхме да хапнем, от съседната маса един човек видя, че на масата ни панерчето ни за хляб е останало празно, стана и ни подаде хляба от своята маса. Оставям тези случки без коментар…

• В Одрин паркингите пред магазини, пазари и др. п. са безплатни. Изключение прави само старият град, където местата за паркиране са малко. При влизането обратно в България се отбих в бензиностанция на „ЛУКОЙЛ“ (ако не се лъжа). Там паркирането става със заплащане, което започва от 2лв. за един час. А отделно от това за да се ползва тоалетна, трябва да си купиш нещо от и без това скъпите стоки и с кода от касовата бележка можеш да си отвориш вратата. Тази процедура важи, разбира се, само за едно влизане! На фона на това веднага противопоставям платеното паркиране не само Стара Загора и тревогата на хората, които трескаво гледат часовниците си да не би да са пресрочили времето за паркиране и да им „закопчеят“ автомобилите.

• Сигурно си спомняте, че в края на миналата година в медиите се появи уверението, че така наречените трапове за „обеззаразяване“ са вече премахнати и мутрите, които печелят от тях, вече ги няма по границите. Нищо подобно! Траповете си функционират с пълна пара, а таксите, които преди бяха 5 лв. сега вероятно и тях ги е ударила инфлацията и вече са 7 лв.!

• На връщане в България, турските гранични и митнически служители (все млади хора!) ни обслужиха много бързо. На нашата граница обаче цареше азиатски рахат. Десетината автомобила които чакаха пред бариерата, бяха обслужени за малко повече от…45 минути. Преминава се през паспортен контрол, миграционен контрол и накрая през митницата (разбираемо). Митническите служители в този момент бяха 5 или 6, но от тях само един хвърляше по един бегъл поглед на багажниците на колите (т.е. работеше), а другите си говореха весело и някои от тях похапваха нещо. Попитах едно младо момче – митничар – защо отново се плаща за преминаване през траповете за „обеззаразяване“, въпреки че тържествено официално беше заявено, че вече няма да ги има. Момчето с чувство за хумор ми каза, че те не са поставени там, за да бъдат закривани!

Накрая – за информация на тези, които ходят до Одрин, за да купуват хранителни продукти, цените са малко завишени, но въпреки това хубаво сирене, масло, кашкавал и кори за баница, струват по-евтино отколкото могат да се намерят на нашите магазини и то с определено по-добри качества.

Мога да напиша като архитект за впечатлението ми от все по-добре благоустроявания Одрин, за дворовете около всяка нова сграда с места за паркиране и…много цветя и дървета и т. н., но това е тема за друг разговор. Ето заради всичко това поставих такова заглавие, макар с много, много горчивина.