Проф. Радослав РАДЕВ

Пътуваме към Златоград, потънали в златото на мълчанието и освен радостта от зеленото, внимаваме да не се появят малките родопски кравички, които се ползват от свободата си да бъдат там, където те си решат. Градът ни посреща с дългото си следобедно слънце и с онова завидно спокойствие, чрез което всичко стои като себе си – реката, смалена като дете от сушата; сградите, чрез които се редуват история и съвременност; и хората, в чиято походка времето отсича светлини и сенки, за да прави от шареното магия. И колкото и да е бял този град, бялото е спектър, в който живеят всички багри.

Посреща ни Ефим Ушев в редакцията на „Златоградски вестник“, а той е и причината за нашето идване, тъй като ще му бъде връчена националната награда на името на писателя Станислав Сивриев. Потъваме в света на книгите, удивляваме се, че добрите новини са в поредност – толкова рядко за днешната журналистика, а въпросите ни са посрещнати от отговори, както майка посреща син. Тук е издателят и писател Димитър Томов, на когото също ще връчим награда за неспокойната и нужна история в книгата му „По времето на неизгубените следи“.

В привечерните часове живее една духовна хубост, защото на никого не му се иска да казва „не“ там, където улицата мирише на прясно изпечен хляб. В ръцете ни са двете томчета на Ефим Ушев „Избрани страници“, чрез които се учим да гледаме Златоград, за да го виждаме отвъд видимостта. Ефим е навършил 65 години, като 35 лета е посветил на „Златоградски вестник“, но изглежда тук планината дава годините без да отнема от преживяното време, та затова човек се учи на възмогване, чрез което скръбта на единия ден влиза в радостта на следващия. Може би това е и житейската философия, чрез която Ефим Ушев постига синтеза на отделните теми в публикациите си, защото като журналист не спестява тревогите на днешното време, но знае как в историята на родния си край да открива личности и събития, които са мярата на българската устойчивост.

Публицистът не е просто краевед. Той е съдружник на краеведите. В подкрепа на мисълта ще отбележа статията му за златоградския учител от Възраждането Яков Димов Змейкович – с години Ефим Ушев остава посветен на темата, докато не изясни важни подробности. Изследваната личност става част от биографията му. Не е въпрос изследвача да напише само за житието на просветителя, а да умее да пренесе делото му във времето, когато то е необходимо като пример. Така паметта става връзка, отношение, а не архив.

За някои може да не е от значение, че даскал Яков Змейкович е от с. Вруток, Гостиварско, откъдето тръгват изворите на река Вардар. Но Ефим Ушев знае, че там е роден съвременния писател от Р Северна Македония Младен Сърбиновски, който в романа си „Шашма“ откри фалша на македонизма. Така става ясно, че изворите са български, но като минат водите на Вардар през Скопие, се боядисват с „автентичен“ македонизъм. Впрочем за тази тема Ушев отделя доста енергия и то полемично, сърцато, но никога голословно. В тази връзка трябва да отбележа неговото особено отношение към родопските народни песни и към диалекта.

Благодарение на усилията му посетихме и ползвахме минералните извори, които са в Гърция, на около десетина километра от границата. Там общувахме с местните българи мохамедани и дори с кмета, които ни говориха на един хубав напевен диалект – думите идваха от друго време, но чрез тях хората изразяваха днешната си обич и именно поради това разбирахме почти всичко.

Ние имаме страх от диалектите, защото се стига до сепаратизъм – случаят с т. нар. македонски език, но Ефим Ушев с мисълта и възторга си ни показа, че в диалекта са полезните и необходими вибрации на българския книжовен език. Най-малкото защото в диалекта се оглеждат съдбите на хората в отделния регион и в думите са техните жития, а в запазените топоними – историята им…

Ние дойдохме в Златоград за празник и го преживяхме с тържествено именуване улица на името на писателя Станислав Сивриев, с почитта към творчеството на Ефим Ушев и Димитър Томов, които бяха удостоени в една прекрасна зала с много живописни образи на царици и княгини, за да се знае, че в историята хубостта също е събитие.

Зарадвахме се на съпричастността, която имат към културните събития кмета Мирослав Янчев и стожерът на Златоград – Александър Митушев.

Дългото слънце над града приседна на празничната маса, за да послуша сладки приказки и да трупа сили за следващия ден, та да изкачи баирите, на път към небето и синевата му…

(Бр. 18/2024 на „Златоградски вестник“)