Анка ЧОБАНОВА

Аз пък от соца помня, че като бях дете и като ме изпита, историчката ме питаше къде работят родителите ми и така ми пишеше оценка. Всички деца на лекари, счетоводители и други такива администратори, дори да не знаеха, получаваха шестици…

Бях втора резерва в Икономическия техникум и когато ме повикаха да се запиша, написаха ми първото име и в канцеларията дойде моя съседка (баща ѝ беше доктор), даде някаква бележка, че болна била уж и ме задраскаха. Приеха нея, а тя дори не го завърши, толкова тъпа беше.

Баща ми беше миньор и са го привикали да доносничи, да слухти и да им носи кой какво говори. Но той им отказал и така си умря прост работяга, а леля ми стана партиен член и плащаше 5 лв. членски внос, участваше по събранията им и викаше БКП, БКП… Но дъщерите ѝ завършиха в СССР и едната стана директор на математическата гимназия, а другата завърши география…

За тия почивки, дето ги хвалят, имаше карти само за такива като леля!

Моя приятелка я оперираха (безплатно), докторът казал, че не иска пари, но ще отиде на гости на баба ѝ на село и извадил един чувал, питал къде им е мазата. Напълнил го с лютеници и компоти и така си заминал…

На бригада ядяхме само консерви. Веднъж целия клас се подрискахме и бяхме една седмица в заразното, а на военно не бях, щото се разболях. Но като се върнаха съученичките ми, три от тях бяха бременни (от един ефрейтор), та курсовата ги урежда да направят аборти, че да завършат средно.

Всичките ми уреди в кухнята бяха купувани с връзки или рушвети (просто нямаше друг начин).

Още много неща мога да напиша… Животът при Живков беше много лесен за едни и много труден за повечето, защото хората се деляха на наши и ваши!

И когато чета коментари за соца, ми е ясно кой е бил наш и кой не е бил…

(Бр. 18/2024 на „Златоградски вестник“)