+ Или някои акценти от една среща в златоградската гимназия по повод Денят на народните будители

Евтим ЦВЕТКОВ

"Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноемврий, деня на Йоана Рилски, за праздник на бѫлгарските будители, за праздник, да го наречем, на големите бѫлгари… Нека по-често си спомняме техните имена и техните дела, нека по-често посочваме тяхните стремежи, та да можем и по-дѫлбоко да разберем, че има нещо в нашата страна, в нашия народ, което е карало толкова бѫлгари да умират за него, че думата отечество не е само понятие без стойност, а че има в него нещо, което заслужава всички наши жертви и усилия. Да направим делото на нашите бащи и деди наша гордост и амбиция!”

Това е Окрѫжно № 17743 от 28. VII. 1922 г., с което министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски определя деня на небесния закрилник на българския народ Йоан Рилски - 1 ноември, за начало на празника, който и до днес познаваме и отбелязваме като Деня на народните будители. Цар Борис III подписва указ по този повод на следващата 1923 г.

Макар и отречен и забранен след съветската окупация на страната през септември 1944 г., той бе възстановен от първото демократично правителство на България на премиера Филип Димитров през 1992 г. А още от самото си начало Денят на народните будители се превръща в един от най-обичаните български празници, чрез който отдаваме почит на възрожденците, вдъхновили цял народ и превърнали цяла епоха в поучителен, вълнуващ и героичен етап от българската история.

С тези и други части от документа на министър Омарчевски се запознаха и златоградските ученици, членове на Клуба по история и краезнание на учителката Теменужка Топчиева от златоградската гимназия „Антим I“, на проведената среща с редактора на Златоградски вестник Ефим Ушев. Един необходим за нашите ученици разговор за смисъла и значението на този ден за поколения българи, но и за местни личности, оставили диря в духовното развитие и осъзнаването на Златоград като водещ духовен родопски център, сред които даскал Яков Змейкович, писателите Станислав Сивриев, Чавдар Аладжов и Вели Чаушев.

Въпросите на учениците насочваха разговора и към ролята за родопската книжнина като цяло на поредицата издадени златоградски книги за историята и духовната култура на нашия град. Защото техния брой се увеличи през последните години както никога досега и вече са обхванали всички сфери на развитие на региона в един голям отрязък историческо време.

Неизбежно въпросите опираха и до значението на местния Златоградски вестник, като един от духовните центрове на града през последните 35 години, с основен принос по организирането и издаването на поредицата исторически книги. За учениците бе интересно да научат, например, че първият български вестник - "Български орел" на Иван Богоров, излиза в Лайпциг само в три броя - през април и септември 1846-а и през януари 1847 г.

А последвалият след две години "Цариградски вестник", който става най-дълго издаваният български вестник през Възраждането, се издава 13 години.

Нещо подобно се случва и с родопските периодични издания на възрожденците Васил Дечев, Христо Караманджуков, Стою Шишков и др., чиито вестници и списания излизат в рамките на четири до шест или най-много осем години. А ето, един родопски вестник на гръцката граница, успява да излиза вече 35 години, което не може да не бъде от значение както за историята на родопския периодичен печат, но най-вече и гордост за всеки златоградчанин с мисъл за родния му град.

Освен новата книга от редакционната библиотека, излезнала току-що и за която златоградските ученици научиха първи, гостът им подари и екземпляр от Списък с важни дати, знакови събития и имена от златоградската история, изготвен по молба на една инициативна група златоградчани, за да бъдат някои от тях подбрани и изписани по атрактивно оцветените наскоро стълбища, водещи към Старото училище и Старата църква.

„Бъдете задружни, любознателни и четящи, защото само така ще бъдете конкурентни в живота, който ви предстои“, беше пожеланието на редактора на ЗВ към златоградските ученици на срещата в гимназията по повод Денят на народните будители.

(Бр. 18/2024 на „Златоградски вестник“)