† 80 години от ''КЪРВАВАТА КОЛЕДА'' в Македония - 7. 01. 1945 г.
Янко ГОЧЕВ
На снимка двама комунистически престъпници и масови убийци, замесени в това престъпление спрямо българите в Македония, извършено по поръчка на Москва, и яростни българомразци - националният предател, алкохоликът, комунистически вожд и учител на всички комунисти, неграмотният съветски другар Георги Михайлович Димитров и югославският диктатор другарят Йосип Броз Тито на срещата си в Белград през 1947 г.
''Кървавата Коледа'' е ЧЕРНА ДАТА в българската история. На нея на територията на тогавашната Социалистическа република Македония без съд и присъда КОМУНИСТИТЕ убиват много хора с изявено българско самосъзнание, а още хиляди наши сънародници стават жертва на репресии. Според Коста Църнушанов, родом от град Прилеп, Македония само в Скопие са избити 63 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, в Прилеп – 35 души.
Само за трите коледни дни в 1945г., наречени по-късно “Кървавата Коледа”, са убити по предварително изготвени списъци 1260 македонски българи. Убийствата без съд и присъда имат една-единствена цел - да бъде заличено българското самосъзнание, което е последна пречка за разгръщането на сръбската теория македонизма.
Кланетата са предшествано от убийството на над 70 офицери от Македония, които в края на декември 1944 г. отказват да заминат за Сремския фронт и вместо товa настояват да бъдат изпратени към Солун, за да се борят за освобождението на своите братя и сестри от Егейска Македония. Недоволните са подлъгани в Офицерския дом в Скопие за „обсъждане” на въпроса, а там са арестувани и хвърлени в тъмници. Избити са на 6 срещу 7 януари 1945 г.
Само за седмица са погубени хиляди човешки живота по нареждане на диктатора Й. Тито, а акцията е ръководена от другаря Лазар Колишевски - югославски политик, който по-рано получава смъртна присъда за терористична комунистическа дейност, но е помилван лично от цар Борис III, тъй като изтъква своето българско самосъзнание. Това е само началото на един кървав терор над българите в Македония, който продължава десетилетия и не спира и до днес.
В следващите години са убити, измъчвани и пратени по затворите десетки хиляди българи, сред които свещеници, учители, обикновени селяни и такива, защитаващи идеята за независима Македония. След такъв масов комунистически терор българската интелигенция в Македония е обезглавена. Подробностите за тези престъпления и до днес не са ясни в детайли заради упоритостта с която македонистите, автентични неантични сърбокумнисти край Вардар укриват делата си.
Пълна светлина за проведените през първата половина на 1945 г. съдебни процеси ще се добие едва след евентуалното разсекретяване на ''македонските'' и ''югославските архиви''. Сигурно е, че серията от процеси и издадените множество смъртни присъди целят да сплашат българското население в републиката. Те са резултат и от страха, обзел ръководството на компартията в Македония - филиал на ЮКП в Белград и низовите ѝ звена след войнишките бунтове. За да разсее страха и внесе успокоение в партийните редици, през втората половина на януари 1945 г. МКП провежда областни, околийски, градски и селски партийни съвещания. Изнасят се доклади, в които освен информацията за бунтовете се определя и новата задача - борба срещу ненародните елементи, срещу опасността от сепаратизъм и шовинизъм. Страхът в редиците на МКП не се дължи единствено и само на избухналите и потушени бунтове, а и на друг общоизвестен факт. По това време преобладаващото мнозинство от населението във Вардарска Македония въобще не приема да го третират като "македонско", т. е. небългарско.
И това е проблемът, който сърбомакедонците от МКП се заемат да решат с всякакви средства. Под лозунга за борба срещу "сеператизма и шовинизма" на широк фронт се повежда борба срещу всичко българско. Най-сигурното средство за решаването му е заличаването на каквито и да е следи, напомнящи за нещо българско в Македония. Акцията за заличаване на български надписи, за изгаряне на документи и всякаква литература на български език се засилва още повече, за да не остане нито едно свидетелство за някогашно българско присъствие и влияние.
За похода си срещу македонските българи личи от едно писмо на председателя на Президиума М. Ченто, изпратено на 23.01.1945 г. до областните народоосвободителни отбори. "В отдела за народна просвета пристигат оплаквания от много места за това, че населението се принуждава да сменява старите окончания на фамилните имена и да слага окончанието "-ски". Например вместо Наум Парантиев, Наум Парантиевски, вместо Климент Миладинов, Климент Миладиновски" - пише в писмото. На някои места дори се стига до смяна на окончанието "-ов" със "- ски" и на бащиното име. Според М. Ченто подобна смяна не се оправдава нито от научно, нито от национално гледище, защото окончанията "-ов" и "-ев" са от "чисто македонско потекло". Трябва да се обясни на родителите, че не е задължително да сменяват окончанията в имената на своите деца - нарежда той.
Замяната на окончанията във фамилните и бащините имена се съпровожда от мащабна акция, по време на която на населението се разяснява, че не е българско, а "македонско". Затова за пореден път се използва един от най-ревностните пропагандатори на теорията за ''македонския произход'' и принадлежност на населението комунистът Димитър Влахов. Той се утвърждава не само като активен съучастник, а и като един от главните виновници за погрома над българщината във Вардарска Македония. За разгрома на крехката опозиция и съсредоточаване на цялата власт в ръцете на предвожданите от Л. Колишевски македонски сърбокомунисти.
''Кървавата Коледа'' е само началото на масовия сърбокомунистически терор в комунизираща се Македония в състава на Югославия. През 1945-1946г. са убити или изчезват безследно повече от 4700 БЪЛГАРИ. В същото време са арестувани и хвърлени в затворите и лагерите над 15 000 души, обвинени като сътрудници на “българския окупатор” и за “обида на македонската чест”. Това са все родолюбиви граждани, които не желаят да се откажат от българската си същност, нито да участват в процеса за “култивиране на омраза към България като основен критерий за македонски патриотизъм”.
''Кървавата Коледа'' е престъпление, което в комунистическата лъженатовска и неевропейска ''държава'' РСМ, всъщност БЮРМ, не е осъдено.