Тази година се навършват 105 години от Ньойския договор или т. нар. Парижката мирна конференция. "Не може да бъде право - така свършва генерал Bliss писмото от 29 април 1919 г. - да се върши зло, дори и когато се твори мир. Мир е желателен, обаче има неща, които са по-скъпи от мира - правда и свобода".

Именно след този договор от 1919, Тодор Александров започна с игла кладенец да копае, както пише в спомените си Иван Михайлов - пресъздаде ВМРО, за да брани Македония от новото сръбско и гръцко робство. В Английската Камара на общините, при второто четене на Закона за договорите за мир (Австрия и България), на 23 април 1920 г. английският депутат полковник Сесил Естрейндж Малон заяви между другото: „В Македония има най-малко един милион българи. Аз не внушавам нито за момент дори, че Македония требва да бъде дадена на България, но аз мисля, че най-малкото което може да се направи за това огромно българско население, е да се предвидят за него специални постановления. Ние знаем състоянието на борба, което преобладава там, и ако ние дадем тези територии, населени изключително с българско население, безрезервно, или без некои специални условия, на сърби и гърци, бъдете сигурни, че те ще бъдат сцената на бъдещи недоразумения и войни. Аз предлагам, като мисля че така ще бъде най-добре, да се даде на Македония пълна автономия." ("Спомени”, том II, Иван Михайлов).

Алберт Лайбиер - извънредно честния и съвестен американски учен, който през целия си живот се е отзовавал съчувствено към болките и въжделенията на българския народ, особено в Македония, в началото на декември 1918 г. е изпратен в Париж за помошник на възглавяваната от д-р Клайв Дей американска комисия по балканските въпроси. Тук той се среща с изтъкнати познавачи на балканските проблеми и подчертани доброжелатели на българския народ, като Леон Ламуш, Жорж Десбон, Виктор Берар и др. Приготвя подробно експозе – „Балканската политика на Парижката мирна конференция", по едно копие от което изпраща лично на президента Уилсън и на Клайв Дей. В дългото си експозе проф. Лайбиер препоръчва на мирната конференция при решенията си да вземе предвид етнографското, икономическо и политическо положение на Балканите. Във връзка с Македония той пише: "Наложително е на Македония да се обърне грижливо внимание, за да може на Балканите да се създадат здравословни условия. Тази територия е кръвопролитно бойно поле от 25 години; уговорките от 1913 г. не донесоха мир. Евентуално подновено третиране като победена територия не може да се очаква да осигури спокойствие в тази страна..."

От друга страна, пише в експозето си проф. Лайбиер до Парижката мирна конференция, требва да се вземат строги мерки против съседни държави да се месят с разбойнически банди или с религиозна образователна пропаганда". Тази заключителна препоръка на проф. Лайбиер е във връзка с предишна негова мисъл в експозето, а именно: "В интереса и съгласно традициите на Съединените Щати е, да се обезпечи на всички народи в света правото на живот, свобода и стремеж към щастие, за което право требва да работим с всички сили за справедливо разрешаване на трудния балкански проблем, без оглед на европейските тайни договори, приятелството и омразата в момента, или съгласуваната користна политика, амбиции или съперничества между великите европейски сили".

В книгата си "Корона от Тръни" Стефан Груев пише следното, като цитира и известният публицист Харолд Николсон: „Много прозорливи граждани от страните победителки съзнаваха ясно, че мирните договори, наложени от Парижката конференция, съдържаха в себе си семената на бъдещи катастрофи и откровено осъждаха чувството на отмъщение, което ги беше вдъхновило. Известният английски публицист Харолд Николсон написа в книгата си „Peacemaking 1919": „...Ние дойдохме в Париж твърдо убедени, че един нов строй е на път да се установи. А се разотидохме с убеждението, че новият строй само беше изиграл стария. Пристигнахме като въодушевени ученици от школата на президента Уилсън, напуснахме като изменници... Пристигнахме, твърдо решени, че требва да преговаряме за постигането на разумен и справедлив мир; отидохме си, съзнавайки, че договорите, наложени на нашите неприятели, не беха нито справедливи, нито разумни...“ ЗВ

(Бр. 18/2024 на „Златоградски вестник“)