+ Слово на Ефим Ушев при връчването на националната литературна награда на името на Станислав Сивриев в Златоград – 16 септември 2024-а

 

След толкова горчилки, които съм преглъщал през живота си, думите за себе си, които чувам тази вечер, ми напомнят онзи поетов стих, в който се казва:

 

„На толкова мил комплимент

аз нивга не бях се надявал…“

 

Драги приятели – златоградчани и гости на нашия град, уважаеми г-н кмет на община Златоград. Няколкото реда по-долу, с които ще ви занимая днес, в деня на рождението на нашия писател Станислав Сивриев, съм озаглавил условно „Имам една мечта“. И накрая непременно ще стане ясно каква е тя.

 

Още в началото на 80-те години на 20 в., когато по стечение на обстоятелствата, непосредствено след завършване на университета бях секретар на ОбС за култура в родния си град, общината даде старт на златоградски културни тържества, които тогава нарекохме Майски литературни дни. Това стана след активна предварителна подготовка, довела до подписване на договор на Златоград с тогавашния Клуб на младия писател към Съюза на българските писатели, както и договори за редовни гостувания в Златоград на представления от Пловдивския драматичен театър и Пловдивската опера.

Това беше едно, бих казал радикално раздвижване на културния живот в един малък град, привлякло като свои приятели както млади, начеващи български творци, така и утвърдени и известни писатели, художници и поети, сред които Първан Стефанов, Петър Анастасов, Иван Методиев, Николай Стоянов, Надя Попова и още доста други, които имаха своите интензивни срещи с местната интелигенция и учаща се младеж. Тези празници продължиха ежегодно някъде до 1985-86 година, след което някак замряха, като за причините само мога да се догаждам, тъй като вече бях започнал своето последвало професионално поприще, вече в областта на журналистиката, във вестниците на Смолян, а след това и в Рудозем.

Много по-късно, вече в по-ново време и под егидата на „Златоградски вестник“ и на два български научни института – ПУ „Паисий Хилендарски“ и ВТУ „Св. Кирил и Методий“, и отново със Съюза на българските писатели, общината прие идеята за възобновяване на тези някогашни литературни празници, но под името Септемврийски литературни дни; прие и Статут за национална литературна награда на името на златоградския писател Станислав Сивриев, чийто първи носител стана писателят Никола Радев, който вече не е между нас.

Тези литературни дни отново привлякоха множество нови приятели на Златоград – известни писатели и поети, които вече пишеха за града и не скъпяха суперлативите си в своите публични изяви и интервюта из печата, именно за културния живот и историята на един малък град.

Спомням си, че такива автори като Петър Анастасов и режисьорът Георги Стоянов казаха, че завинаги са спечелени за културната кауза на Златоград; акад. Иван Радев, който също не е между нас, откровено написа, че в Златоград го е довел единствено интереса му към писателя Сивриев, като негов изследовател; а заедно с него и литературният критик Владимир Янев, с когото наскоро за съжаление се простихме, успяхме до подготвим и проведем твърде стойностна научна конференция за живота и творчеството на Станислав Сивриев, издадохме и една наистина ценна в научно отношение книга с изнесените проучвания и изследвания от нея.

Не мога да пропусна и това как писателят от Пловдив Димитър Атанасов, дошъл за десетина дни в града ни специално да подготви повечето от разказите в една от своите книги, заяви в свое интервю, че се радва да наблюдава как, цитирам: „Златоград възвръща достолепието си в Родопите“.

Постепенно към тези наши празници се присъединяваха творци не само от центрове като Пловдив и София, но и от градове от Дунавския до Смолянския литературен регион, и когато вече бяхме на път да присъединим към тях и Беломорския литературен район около Ксанти, явно „котка ни мина път“ и тези празници на културния обединяващ дух, по едни доста прозаични причини, на които сега няма да се спирам, много скоро бяха прекратени, макар всички гостували ни автори откровено да заявяваха, че именно с тях Златоград отново е поставен на картата на българската литература и култура.

Разбира се, тяхното прекратяване не прекъсна и не отне търсаческия и изследователски дух на златоградчани и от изминалите двайсетина години до днес града ни преживява своя издателски бум, включващ както популярната книжовна поредица от десетина книги на Етнографския ареален комплекс с неговия мотор Александър Митушев, но така също и онази историческа поредица за миналото на Златоград и региона, включително Беломорието, под общо заглавие „Златоградски страници“. И разбира се - съвсем новите материали, включени в двата тома „Избрани страници“ из историята и културата на Златоград и Родопите като цяло, които днес разгръщаме.

И точно това е, което ми дава основание да говоря за нашата малка издателска революция, извадила наяве от архивохранилища, но и от мазета и тавани на стари златоградски къщи, стотици страници наша родна българска история, които, събрани на едно в петнайсетина тома, ще градят не само познанията, но и самочувствието на бъдещите млади поколения родопчани.

Именно тези 15 книги са нашият отчет пред читателската ни общественост за извършеното през 35-годишното съществуване на „Златоградски вестник“, която ще отбележим в края на тази година. И тук няма да пропусна да кажа, че всичко това стана възможно, благодарение на щедрото съдействие на един златоградчанин – г-н Румен Цонев, и на един софиянец, който дори не пожела да бъде споменат в книгите – д-р Милен Врабевски, определен от СЕ за Еврогражданин № 1.

Това са достойните българи, на които благодаря от сърце – защото ми повярваха, че не се занимавам с халтура и личен издателски егоцентризъм; за това, че прегърнаха каузата на Златоград, а значи – и самия Златоград, и така станаха съпричастни към проблема за историческата българска памет на един родопски регион, без която е невъзможно националното съществуване на една общност, на един народ.

Това е истината и златоградските книги са един знаменателен културно-исторически факт, който се е случил и който не може да се влияе или отрече от озлобленията на случайни, по правило нечетящи книги персони, въобразили си, че могат да диктуват всичко в нашия град, включително да отричат хора и техни заслуги за развитието му, водени от личните си симпатии и антипатии.

От литературния критик, издател и поет Иван Гранитски съм запомним, че той винаги на представянето на книги в Златоград завършва с думите „Да живее България, да живее Златоград!“ Ще ми се и аз да завърша така сега, но преди това ще си позволя да спомена онова, с което започнах. А именно - че имам една мечта.

И тя е не само за поредното възстановяване, но и за нормалното съществуване и ежегодно провеждане на златоградските литературни дни, които спокойно да наричаме дори „Сивриеви литературни дни“, а както е по устав – наградата на името на писателя да се дава на всеки две, а не на 10-15 години. Започнати като „майски“ преди повече от 40 години, ние дължим това на новите поколения златоградчани, за тяхното духовно съвършенство и насочване към книгата и отворения за контактуване свят.

И тъй като тук е г-н кмета на Златоград, който е вече достатъчно дългогодишен и опитен като такъв, обръщам се към него много скоро да ме опровергае за онази всеизвестна истина, че всъщност мечтата затова е мечта, защото никога не се сбъдва… Защото, казал го е не друг, а големият писател Марио Варгас Льоса:

"Литературата остава единственото средство за овладяване на езика, а четенето е протест срещу неадекватността на живота. Да четеш, означава да се поставиш в постоянно състояние на тревога срещу всяка форма на тирания, означава да се защитиш от манипулацията на онези, които искат да вярваме, че да живееш между решетките, означава да живееш в безопасност. Литературата ви кара да желаете друг живот, който реалният не може да ви даде, изковава критични умове, докато необикновената аудиовизуална машина е тук, за да ни забавлява и да създава пасивни и конформистки субекти. Свят без литература би бил свят на наглост, свят на автомати."

И сега наистина, съвсем по „Гранитски“: Да живее България, да пребъде Златоград!

Благодаря за вниманието, бъдете здрави!     

 

(Бр. 16/2024 на "Златоградски вестник")