Стефан СТЕФАНОВ

Величественият храм „Свети пророк Илия“ в село Крушево (днес Ахладохори, гр. Αχλαδοχώρι), Сярско е трикорабна, триапсидна, куполна базилика. Българският историк, фолклорист и етнограф академик Антон Попстоилов (1869 - 1928 г.) през 1916 г. пише за него: „Българската църква „Св. пророк Илия“, строена в 1870 г., е монументално здание с мраморни стълбове и изцяло с дялани камъни.

В Източна Македония тя е първата черква и никоя гръцка черква, градска или селска, не може да и съперничи. За жал, и над тоя български божествен храм е поставена дамга от гърците: отвън е измазан със синя и бяла боя и изрисуван византийският герб; славянските надписи на иконите са заменени с гръцки; живописта по стените ѝ на български светии заличена и пр. Намиращите се икони на св. Кирил и Методий с български надписи, последните са заличени и поставени по гръцки имена св. Иван и св. Яков. Отпреде на женското отделение в черквата са записани имената на всичките квартируващи гръцки войски с офицерите им от 17 пеши полк.“

Всяка неделя жителите предлагали личен труд, за да завършат храма възможно най-бързо. Строежът започва през 1867 г. и завършва през лятото на 1870 г., когато е извършено тържественото освещаване. Всички хора от околността присъствали на откриването. През 1877 г. е завършена зографията на храма с изображения от Стария и Новия Завет, притчи и сцени от живота на Христос. Зографът за съжаление остава неизвестен.

От Византийско време Крушево е българско село и е едно от най-големите рударски селища в българските земи.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 г. в Крушово живеят 2450 българи, 30 турци и 30 власи. По данни на Българската екзархия през 1905 г. в Крушево има 2408 български екзархисти, 760 гърци и 54 власи. От 1860 г. в Крушево функционира новобългарско училище с първи учител Иван Гологанов. През 1891 г. българският юрист и политик Георги Стрезов от Охрид пише: „В Крушево има три църкви, богослужението е на български език.“

След учредяването на Българската екзархия през 1870 г. селото е разделено на екзархисти и патриаршисти. През юни 1875 г. българите екзархисти прогонват от селото митрополитския наместник Неофит Кидониевс (по-късно Врачански епископ). Когато той служи в църквата „Св. Илия“ гъркоманското малцинство влиза в храма с взлом. Това предизвиква българите екзархисти да си отмъстят. Неколцина селяни го пресрещат на пътя, набиват го и му отрязват брадата.

След края на Първата световна война селото остава на гръцка територия, а след Ньойския договор през 1919 г. го напускат последните българи. През 1940 г. е имало 3045 жители, днес в него живеят по-малко от 500 човека.

Днес надписите на кирилица на стенописите са изтрити и заменени с гръцки. По нищо не личи, че селото е било българско. Бурни времена, превратни истории. Близко минало, което ни изглежда толкова далечно!

(Бр. 16/2024 на „Златоградски вестник“)