Месец септември е, с първия учебен ден, когато малките деца ще тръгнат на училище празнично облечени и с букети цветя. Така те ще минат отново покрай Старото училище с часовниковата кула, в което са учили техните баби и дядовци, а може би и прадядовците им.

Те помнят коридорите на училището, украсени със саксии цветя по стените, стария стенен часовник с махало и под него – стария барометър, показващ какво ще бъде времето.

Качвали са се на кулата, от която се вижда голяма част от града, слушали са училищната камбана, приканваща ги да тръгват към класните си стаи. Но това училище сега е изоставено и се руши, докато в последните години в града се санираха множество жилищни блокове и къщи.

За училищната сграда обаче градските съветници не помислиха и сякаш не я виждат.

Аз съм посещавала много градове в страната, но никъде не видях друго училище с часовникова кула. В гр. Банско и още други градове има подобна кула, но те не са за училище, а за храмове или пък като останки от някогашни сгради към тях. А нашата кула символизира храмът на знанието, от който децата ни трябва да черпят познания, мъдрост, умения, добри обноски и добро отношение към хората. Кулата символизира възвишеност и светлина, чистота на помислите и оттам – на действията по-късно в живота.

Златоградчани сами са изграждали своите училища – килийно, взаимно, начално, прогимназия.

И населението на града ни не може и сега да остане безучастно към съдбата на Старото училище. След една подходяща реставрация, в тази сграда може да се помещава факултет по хранително-вкусова промишленост или школа за изучаване на английски език. А може и за друго да се ползва, стига общинарите да погледнат и видят, че имаме такава хубава сграда с кула и часовник…

Юлия Благоева-ШОПОВА,

от името на група пенсионирани учители

(Бр. 16/2024 на „Златоградски вестник“)