…

Незнаен път лежи пред теб, душа,

а камък на сърцето ми тежи.

Кръжа в безслънчев ден... И се теша

с усмивки, изтъкани от лъжи.

И мисълта единствена не спи,

не спира тя несвестния си бяг

към висините, дето се стопи

усмивката, засипана със сняг.

(Бр. 16/2024 на „Златоградски вестник“)