+ Гръцкият филолог и фолклорист напусна този свят миналия месец на 92 години

 

Евтим ЦВЕТКОВ

 

Теохаридис е учил в Педагогическата академия в Солун през 1958-1960 г., учител няколко години е в областта Ксанти, предимно в помашките български селца, преподава и в Мюсюлманското училище в Ехинос/Шахин - от септември 1964 до лятото на 1971 година, когато започва да се занимава с родопския български фолклор, наричан от него „помацки“.

 

„Един неуморен Учител“ – така го определят в некролога, издаден в Ксанти след смъртта му.

Теохаридис записва голяма част от народния бит на българите мохамедани в Ксантийско и Гюмюрджинско, записва музиката и фолклора на хората от гръцката част на Родопите.

„Ние помаците му дължим много. Почивай в мир, Учителю“, пишат още в съобщението за кончината на гръцкия интелектуалец.

На основата на неговите два тома „Речник и граматика на помашкия език“, издадохме книга с критичен анализ, под заглавие „Южнородопските говори в Ксантийско и Гюмюрджинско“ (София, Макпрес, 2011), както и статия за последния му сборник с родопски песни, чиято корица показваме тук.

И ние в България също следва да му бъдем благодарни, тъй като благодарение на неговите неуморни събирачески усилия, до голяма степен е съхранен българския родопски фолклор в гръцката част на Родопите, във време, когато български крак не можеше да стъпи по тези места.

В памет на починалия в Солун гръцки етнограф и фолклорист, публикувам тук няколко от песните му, включени в сборника, издаден от Помашкото дружество в Ксанти през 2018 г. Същият е придружен и с диск с автентични изпълнения от местни изпълнители в Южните Родопи, Ксантийско и Гюмюрджинско.

Започваме цикъла с една игрива детска песничка, чийто рефрен е повече игра на думи:

…

Думу, думу – дум, 

думу, думу - дачка,

стара котка сас мустачка.

  Звѐздыне са на таванон, 

младыне са пад йорганон.

Думу, думу – дум, 

думу, думу – дачка. 

Старыне са на таванон, 

младыне са пад йорганон.

Думу, думу – дум, 

думу, думу – дачка,

  стара котка сас мустачка,

  звездыне са на таванон, 

младыне са пад йорганон. 

Думу, думу – дам, 

думу, думу – дачка, 

стара котка сас мустачка...

 

…

На сърце мо пийе, мило мамо,

на сърце мо пийе, ах, мило мамо,

йенна люта змийка.

Йенна люта змийка, мило мамо,

йенна люта змийка.

Ах, мило мамо, не е била змийка,

не е била змийка, ах, мило мамо,

ем йе била севда.

Ах, мило мамо, поди ми я искай.

Ако ти я дадот, ах, мила мамо,

с пайтон ми я прати.

Пак ако ти я не дадот,

ах, мило мамо, постой, погледай йе –

Севдинине очи, ах, мило мамо,

Като чорни са черешки.

Ах, мило мамо, севдиноно лице –

като бял-червен трендрафел.

Ах, мило мамо, севдинана коса –

като червен пламен.

Ах, мило мамо, севдиноно бойче –

като селвийка тенка… 

 

…

Сакова лето и пролет,

сакова е не бивало!

Дали е у врит припрено,

или е мене припрено?

Когано лефтер даходем,

когано моми да галем!

Пак ти ма сбираш, упраташ,

церюмнем измет да правем,

царюмнем измет да вършем,

царскана руба да носем,

царсконо конче да яхом…

 

…

Нани ми, нани,

мичко детенце,

доде ми ненеш, ненеш и си заспиш,

голямко да ми нарастеш.

Голямко да ми нарастеш,

майци изметь да правиш,

майци ти и бубайку.

Нени ми, нени,

доде ми ненеш –

голямко да ми си,

да ми моне нарастеш.

Голямко да ми нарастеш –

дърва да ми караш.

Дърва да ми караш ти моне,

юкметю изметь да правиш.

 

(Бр. 15/2024 на "Златоградски вестник")