…

Сред тъмнина, която те изгаря,

тъмнично крачиш и мълчиш до гроб.

И малките ти мисли, като гари,

изчезват зад студения ти лоб.

И кратката въздишка на сърцето

не търси друго някое сърце.

Че само самотата твоя свети

в заспалото завинаги селце.

(Бр. 14/2024 на „Златоградски вестник“)