Роси МИХОВА

Загори/Загоре, е българска дума. Превежда се като „зад/отвъд планината“, „зад гората“.

Това е онова малко петно на картата на северна Гърция, където се намира (поемете си дъх) – най-дълбокият каньон на планетата, след Гранд каньон в Аризона.

Това е ждрелото Викос, чиято дълбочина е 1350 м.

Тук няма маслинови дръвчета. Има борове.

Тук няма плажове. Има чудовищни планински зъбери.

Тук няма сърфове. Има рафтинг.

Тук няма кейове. Има скелети на каменни мостове, под които реките са пресъхнали.

Тук няма чайки и гларуси. Има кози, крави и много пчелини.

Тук няма прясна риба. Има пилешка яхния, сервирана като баница.

Тук няма меню в ресторанта. Има наредени 5-6 тави в кухнята, от които си избираш.

Тук няма Космополитън. Има безименно домашно бяло вино.

Тук няма басейни пред хотелите. Има скални вирове - направени „на ръка“ от природата.

Тук няма руска, американска, японска, румънска реч. Тук чужденците (все още) са пестеливо малко - немци с колела, французи с бебета и жилави английски пенсионери.

Тук, разбира се, има и ципуро, сини прозорци, бели памучни перденца, гръцка салата и други клишета. Но клишетата са малко.

Тук животът изглежда едновременно замрял и вечен.

Тук е Загори - най-космическото място в Гърция.

Тук и само тук, сигурна съм, античните богове са се оттегляли за размисъл и почивка от клюката, суетата и баналността на Олимп.

И ние с Вальо – и ние като тях…

(Бр. 14/2024 на „Златоградски вестник“)