Димитър ДИМИТРОВ

Онзи ден слушах някакво предизборно студио, в което представители на политически партии се изказваха по отношение на данъците: дали да се промени данъчното законодателство и кой какви данъци трябва да плаща. Целта е ясна: всеки глас има равна тежест и понеже на партиите им трябват гласове, те трябва да ухажват мнозинството - хората с ниски доходи, като им обещават намаляване на данъците за сметка на богатите. Бил съм много беден и знам какво означава да плащаш данъци, когато парите не ти достигат дори за храна. А сега се водя богат, но само по БДС от 1988-ма.

Аз, разбира се, имам мнение по въпроса с данъците, но преди да го изразя ясно и недвузначно, ще разкажа една история от реалния живот. Случката е от октомври 2023 година. Синът ми, който беше на три и тъкмо беше започнал да посещава детска градина, се разболя: температура, зачервено гърло, хрема, имаше и признаци за болка в едното (вътрешно) ухо, което не беше никак добре. Имам приятел, който е много добър УНГ-доктор и веднага отидохме при него. Неприветлива стара сграда, мрачни коридори, типична българска/софийска поликлиника. Докторът се зае веднага с прегледа на детето, но се наложи да ходим в съседен кабинет, "защото там назофарингоскопът дава по-ясен образ". Двадесет години по-рано бях посетил този кабинет по друг повод, когато заварих приятеля ми не просто развълнуван, а направо бесен. Тогава го попитах какво се е случило. Каза ми, че болницата няма елементарен (и задължителен) диагностичен/хирургичен микроскоп, а в момента той има малък пациент на шест месеца, затова се налага да му правят рентгенова снимка на главата (с апарат от времето на Априлския пленум) и да го облъчват ненужно. Това вбеси и мен. Попитах дали някъде в София може да се закупи такава апаратура. Докторът грейна като разплакано дете, пред което са разтворили кутия с шоколадови бонбони, грабна един каталог и започна ентусиазирано да ми показва докъде са стигнали технологиите. Оказа се, че доставчик на медицинска техника има нужния уред на склад в София, затова посъветвах моя приятел да изчакат с около час с рентгенографията, докато доставим уреда. Така и стана, а след това подменихме цялата апаратура в този УНГ-кабинет с последен писък на технологиите.

Сега, когато вече беше 2023, времето беше оставило своя 20-годишен отпечатък и в кабинета всичко беше овехтяло. Знаейки, че като родител на малчуган тепърва ще ме очакват много посещения в този УНГ-кабинет, казах на доктора да поиска от доставчика проформа за нова апаратура за кабинета.

– Ама на всичко ли? – попита той.

– Да, разбира се че на всичко, няма да ни е за пръв път, нито за последен – отговорих аз, знаех, че и синът му също е УНГ-доктор и работи в същия кабинет, а аз няма да усетя кога ще водя внуци там – трябва да се мисли в перспектива. Така за малко над 40 000 лева подменихме всичко.

Да се върнем сега на въпроса за данъците за "богатите" и на връзката им с онзи УНГ-кабинет в незнайна софийска поликлиника. Когато обнових апаратурата там първия път, в България нямаше въведен плосък данък, аз плащах над 50% данъци (корпоративен + данък дивидент), но държавата нямаше пари за нормално здравеопазване. Сега също няма пари. Няма да има и ако ми вдигнат пак данъците. Проблемът на тази държава не е в данъчната политика, а в кражбите на бюджетни средства. Богатите трябвало да плащат повече. Ами те, недраги, плащат повече: десет процента от много е повече от десет процента от малко. Хайде, обложете ме със сто процента или направо ме обесете: най-старата партия вече го е правила този експеримент. Обаче, за да ви се вържат сметките, първо ми вземете международния паспорт и върнете изходните визи. Защото, не знам дали си давате сметка за това, аз и хиляди като мен, чиито клиенти са извън България, не сме вързани тук. Ако трябва пак да плащам 50% данък, ще предпочета да ги плащам някъде, където улиците са асфалтирани, където тротоарите са проходими, където има ред и законност, където има армия и национална сигурност, където има качествено здравеопазване, където детето ми ще получи качествено образование.

Ако промените данъчната политика, но продължите да крадете, сметките ви ще излязат само при броенето на бюлетините по отношение на партийната субсидия и на "комисионите" от обществени поръчки, но сметките на държавата и на изтормозения от осемдесет години управление на "най-старата" партия и нейните клонове български народ, няма да излязат.

Политиката и държавничеството в свободния свят е като да държиш магазин – предлагаш определена стока: - сигурност/отбрана; - ред и законност; - чиста околна среда като производно на ред и законност; - здравеопазване; - образование; - култура; - инфраструктура и възможности за спорт, туризъм и рекреация; - облик на държавата/нацията пред останалия свят, в това число "тежест" на националния паспорт и безвизов режим.

Срещу тази стока ще изискваш определено заплащане, било то твърд процент или подоходно облагане. Обаче има и други "магазини". И въпросът ми към политиците и кандидат-държавниците, на който да си отговорят сами, е: искате ли да "имате" магазин, който да предлага само качествена стока и от пиле мляко, пред който да се вие опашка, въпреки високите цени, или ви стига сергия на битпазара само за бедни, пенсионери и наивни?

Защото ние, народът, знаем много добре какво искаме и какво ни се полага.

И за да съм политически коректен: "най-старата" партия въведе плоския данък и така отчасти плати греховете си. Ако не го беше направила, вероятно щях да съм емигрирал отдавна, а така при мен останаха средства, с които успях да помогна на много хора, за които държавата не си е мръднала пръста.

Накратко: ако просто промените данъчната политика и не спрете корупцията и кражбите, ще изгоните хиляди като мен от България. Ако пък ударите корупцията и кражбите, ама наистина, можете спокойно да освободите хората с ниски доходи от данъци.