Динко ПЕТКОВ

Наскоро загубихме знаков пловдивчанин. Разделихме се с Владимир Янев – Учителят. Мнозина веднага ще ме поправят, че е известен като Преподавателят в университета, Писателят, Литературният изследовател, Заклет фен на Локо. Грешат. За него „учител“ беше като аристократична титла. Нещо подобно на западното „фон“ и „дьо“ пред името.

Баща му беше навремето един от големците на Пловдив. Дълги години главен редактор на единствения тогава пловдивски всекидневник - „Отечествен глас“. Влади Янев завършва Софийския университет – българска филология и литература. Можел е ведната да използва бащините си връзки и да се освободи от така ужасното за дипломиралите се студенти разпределение. Пращаха ги най-често в дън горите „тилилейски“, ако там имаше някакво училище.

Вместо да се уреди в елитна пловдивска гимназия, той избра да отиде учител в Родопите. Ама не около Пампорово. Нито в Смолян. А на границата. Назначиха го в Неделино и после в Златоград. Това е било може би преди 40 и повече години.

Днес там още се носят легенди за него. След Дельо хайдутин може да се каже, че Владимир Янев е най-таченият човек в Даръдере, както е старото име на Златоград.

Ако мислите, че се изсилвам, идете в Златоград. Кажете, че го познавате лично, че сте били приятели. Моментално ще започнат да гледат с друго око на вас. И в кръчмата ще отлеят на земята от ракийката си, за да почетат Учителя. Ако пловдивската гимназия „Яворов“ е имала своя „златен век“, той е когато Владимир Янев е бил в нея учител. Даже взеха да ѝ викат „литературната гимназия“.

Оттогава са минали най-малко 30 години. Когато се запознават с някого, учениците му първо казват: „Мой учител беше Владимир Янев“. Той ги учеше не само на литература. А и на обич, на онова кое е ценно и кое е дрън-дрън в живота, на това кога да казваш твърдо „да“ и още по-категорично „не“. В „Яворов“ откри и съпругата си Лиляна. Също учителка по литература. Неин притотип е Пенелопа. А сред примерите на голяма любов, описвана в романите, няма да е неточно, ако прибавим и любовта на Владо и Лиляна. Студентите в Пловдивския университет дълго ще се чудят защо Владимир Янев не влиза в аудиторията. Трудно ще повярват, че вече не е жив. „А, не може Владо Янев да е починал! Няма как“, ще са категорични те. Когато започнеш да говориш пред Владимир Янев, да речем „Какво ще кажеш за новото правителство?“ или „Видя ли какъв модел на „Ауди“ са пуснали?“, още на първата минута трябва да превключиш разговора. И да преминеш на размисли за тъгата в творчеството на Орхан Памук, например, за мястото на уличните улуци в поетиката на френските класици. Иначе той започва да те гледа като предмет от заобикалящия го интериор. Не знам дали са му правили аутопсия. Щяха да видят, че във вените му е течала не кръв, а литература. А някой от романите на Достоевски замества срцето му.

Ще го запомним с очите зад очилата му. Едното му око гледаше като Дон Кихот. Другото, може би, като кучето на Булгаков…

(Бр. 12/2024 на „Златоградски вестник“)