Под поста - десетки гневни нашенски противници на еврото, което щяло да ни завлече и плащаме чужди дългове.

Ето докъде ни доведе безпросветието и яростната антиевропейска пропаганда. И винаги е така, когато трябва ние да даваме, а ЕС е ОК, само когато на нас ни дава.

В случая дори не става дума за даване, а за съвместна гаранция за изплащането на дълг - пари, които ще дойдат и у нас, за да направят нашата икономика конкурентна в 21 век.

 

Ако много българи имат оскъдна информация как по принцип функционират демократичните институции, то на практика нямат почти никаква за това какво представлява ЕС, какви предизвикателства има днес и какво е нужно, за да оцелее.

Парадоксално е, че Драги/ЕС е враг, когато евентуално може да ни ангажира финансово, а нашите клептократи не са враг, като реално ни ангажират да ги издържаме. Че и ги преизбираме.

Нещо повече - заради клептократите реално ние се самоизключваме от Евреопейския Съюз и се превръщаме все повече в сивата зона на руските интереси. И това е всъщност целта на “възраждането” на някакъв консерватизъм у нас, чийто оригинал е в Кремъл.

Забележете - той запалва много млади хора като се самодефинира не чрез опозиция на руския консерватизъм, а на европейския либерализъм, представен като зелено-червен комунизъм, левичарство и т. н. до гейропа.

Хората, които признават Свободата всеки да се чувства като личност, както намери за добре - par excellence правата на човека - се етикират като леви, червени, либерасти, толерасти и пр.

За новоконсерваторите те не може да са християни, щом “позволяват” това. А всички хора трябва да живеят според каноните на Библията. Включително, явно, и големите мюсюлмански общности в Европа.

И понеже правата на всеки човек са сърцевината на ЕС, борбата е срещу “елитите” в Брюксел, които “неизбрани” убивали националната държава - друг начин за самоопределяне на новите консерватори.

Проблемът на тази мантра е, че националната държава е в ЕС, именно защото се е ангажирала с ценностите на либералната демокрация - свободен пазар, върховенство на европейското право и правата на човека.

И че Източна Европа, където този консерватизъм най-вече избуя - Унгария най-видния пример - разчита именно на еврофондовете, т. е. парите на ЕС.

С други думи, борбата срещу “брюкселския елит”, който регулира отношенията и е гарант за ценностите на ЕС, е битка срещу самия ЕС.

Ако на някого това му се струва абстрактно - да види цялата пропаганда срещу “жълтопаветниците”, които заплашват изконните ценности и налагат на мнозинството друга култура (Камелия), “Европа не ни иска” (песен на братя Аргирови), срамуват се от Балканската култура (Нешка Робева), на нов глас европейци сме не дотам (конституционен съдия)…

Отпорът е обединен - за запазване на “социалистическия консерватизъм”.