Иво ИНДЖЕВ

В Украйна се случва реално онова, което протестите не успяват да постигнат в България при цялото си постоянство, поставило световен рекорд по продължителност. Причината за украинската радикализация не е само в потенциала на украинския патриотизъм, засегнат на чест от „големия брат”, но и в подхода на самия дразнител.

Натискът на Путин върху Украйна е открит, пряк, мащабен и брутален като шантаж. Това предизвиква съответния откат сред украинците, които са много, по-близо до руснаците от нас - не сам географски, но и във всяко отношение. Върху България руският натиск е много по-лицемерен. Поради това той е трудно разпознаваем от мнозина българи. Това създава простор на русофилите да се развихрят по всички фронтове.

Най-отблъскващата „подробност” от руското проникване в България за целите на имперското влияние е фактът, че то се осъществява не от компактна маса руско малцинство, за което е разбираемо да бъде настроено проруски, а от българи.

Схемата за налагане на руското влияние у нас в наше време е подобна на онази, разработена от нацистите в лагерите на смъртта, които назначават в бараките надзиратели от еврейски, полски, чешки и т. н. произход – т. н. капо, грижещи се за подчинението на техните сънародници. И както е известно, нашите капо никак не са капо в тази игра по правилата на все по-пълното задоволяване лакомията на трудещите се олигарси…

…Вярно е, че проституцията също е професия, при това най-древната. Но рекламирането на точно тази професия със задна дата би трябвало да ядоса поне малко българите. Щеше, ако бяхме повече украинци и по-малко българи, управлявани от власт, за която любовта към Русия е лакмус за туземния им патриотизъм.

Латентно тази форма на извратен патриотизъм се прояви и вчера. Медии и управляващи празнуваха обилно 135 години от раждането на българския екзарх Антим Първи. Може и да е имало изключение, което не чух, но като правило беше премълчано как, само година след освобождението, когато е била наложена руската окупация на българските земи (установени като такива благодарение на борбата на възрожденците за независима екзархия) екзархът се е одързостил да попита в Учредителното събрание във Велико Търново руския императорски наместник княз Дондуков, напиращ да става български княз: „Вие хубаво ни освободихте, но от вас кой ще ни освободи?!”.

Русофилските ни историци подлагат на съмнение думите на Левски „който ни освободи, той и ще ни зароби”, защото са цитирани от мразения от тях Захарий Стоянов, известен като поборник и хроникьор на освободителната борба както срещу Турция, така и срещу Русия (като нова поробителка). Казаното от Антим Първи обаче не смеят да цензурират, а „само” го премълчаха отново.

Тъжната ирония на актуалната ситуация е такава, че Антим Първи днес би си отговорил на въпроса „кой” би могъл да ни освободи, с една дума: „украинците”. Ако те успеят, нашите шансове за освобождение от руския воденичен камък биха се увеличили. И обратно - ако успеят да удавят (в кръв) украинската отбрана, старата съветска перла България съвсем ще затъне в кафявата субстанция на Перловската река.