Ефим УШЕВ

Докато пътувах от София за Пловдив, потекоха съобщения на пловдивски приятели в телефона и на мейла ми – починал е Владимир Янев. Датата на тази ужасна новина беше 16 юни 2024-а.

А той живя с книгите и за книгите, написа десетки свои, вечна памет и съболезнования за неговите близки.

Сбогом, Владо! За мен Пловдив е вече един твърде, твърде пуст град.

И ще тъгуваме…

По-долу предлагам една вестникарска изрезка от момент в редакцията на Златоградски вестник. Тъкмо сме навършили първата си годишнина, през 1991-а, и разговаряме да има ли (и колко) литература в новия родопски вестник.

Той, разбира се, настоява да има във всеки брой: „Само така ще се закачиш за влака на литературата и ще си осигуриш безсмъртие…“, казва с присъщия си хумор…

Аз пък, като препатил журналяга, държах повече на вестникарското…

Дявол знае кой прав, кой крив! Бог да прости един голям приятел!

(Бр. 11/2024 на „Златоградски вестник“)