+ Право на отговор от автора на книгата „Излел е Делю хайдутин“, по повод материала „Кой измисли Делю хайдутин?“ на Иво Георгиев в сайта „Площад Славейков“

 

Величко ПАЧИЛОВ

 

 

Благодарение на съвременните технологии се появиха и такива автори, като злополучния Иво Георгиев, които пишат и бързат да обявят на всеуслушание написаното, без да имат елементарни познания и без да са се потрудили да съберат повече сведения по темата. Публикуваната от него статия наскоро е съставена не само от неверни сведения и откровени лъжи, но и без чувство за отговорност и лично достойнство.

 

Лъжа 1

Легендата за несъществуващия герой започва да се ражда, след като песента на Валя Балканска тръгва в Космоса.

 

а) Най-старото известно писмено сведение за Делю войвода, е от 1892 г., когато в Пловдив е издадена книга IV на списание “Родопски старини” от видния родопски книжовник и етнограф Стою Н. Шишков. В тази неголяма, но особено  ценна книга, озаглавена “Материяли из Даръ-дерско”, са дадени не само кратки описателни бележки за каазата и градеца и сведения за облеклото и народните обичаи, но и сведения за Делю войвода, за когото между другото пише: «През втората половина на минълий век се появил българин Даръ-дерец юнак, който дълго време ходил в околността с дружината си …“; «Тоя Даръ-дерски юнак, Делю войвода, защитникът на българите тук…»; «Делю войвода е имал три сестри момичета, които искали да потурчат и това е дало причина да стане войвода и спаси верата и честта на сестрите си»; «Тоя юнак и неговите подвиги съ въспети от Даръ-дерци в особни песни, които читателите ще срещнат на друго место.»

 

б) Най-съществен принос за запазване от забрава на основните събития от живота и дейността на Делю Войвода е направил златоградчанинът Георги Лазаров Марков (1902-1969), с обширната си статия “Даръдеренският юнак Делю войвода – Капусузина”, публикувана в пловдивския вестник “Тракия”, бр. 280 и 281, 1928 г., а в следващия бр. 282 са публикувани и пет особено ценни златоградски народни песни, под наслов “Песен за Делю войвода – Капусузина – даръдеренски герой”.

 

в) За Делю войвода се споменава и във вдигналите доста шум навремето си Извадки от “Исторически бележник”, публикувани от Анастас Поптодоров в сп. Родопски преглед, № 1-2, 1931 г. Много изследователи оспорват автентичността на “Исторически бележник”, но в нашия случай е важно, че за «несъществуващия герой» Делю войвйда е писано и в 1931 г.

 

г) В по-ново време значителен принос за изучаване на песенното творчество за Делю войвода прави Никола К. Примовски. В неговия труд «Делю войвода и родопската народна песен» (1965 г.), в книгата му «Байрако червен и зелен» (1979 г.) и в докторската му дисертация «Хайдушките песни в Родопския край» (1985), се разглеждат задълбочено песните за Делю войвода, като се дават и сведения за героя.

 

Лъжа 2

 

„Шаш и паника! Ама как така, коя е тази песен, коя е таз певица Валя Балканска, как така песента е изнесена във вражеска страна без разрешение… После се усещат, че това е престиж, това е слава. Слава и още как! И някъде там започва да се ражда легендата. Песента вече се казва с името на хайдутин, а не просто „Песен на овчарката“. И започват да създават биографията на този хайдутин, защото не може инак – песента лети в Космоса, а пък никой не го знае този хаймана.“

 

От този текст личи, че Иво Георгиев изобщо не познава нещата, за които пише. Ако прочете вестниците от това време, например в. Антени, би могъл да разбере, че американските изледователи са участвали в нашите Национални събори и са записвали без проблем народните ни песни. Впрочем, както и много други чуждестранни изследователи. А и твърденията му «И някъде там започва да се ражда легендата“, „И започват да създават биографията на този хайдутин“, са очевидно нелепи и показват лекомисленото му и безотговорно отношение към това, което пише.

 

Лъжа 3

„И патриотизмът, и особено туризмът, имат нужда от герой. Особено туризмът на Златоград“ - злополучният автор, както вече се каза, пише за неща, които не познава и за които изобщо няма реална представа. Какъв туризъм по това време? Златоград, както е широко известно, попадаше в гранична зона и достъпът до него ставаше само с открит лист от МВР.

 

Лъжа 4

 

„И хоп!, светкавично, още през 1984 г. е направен първият  гранитен паметник на Дельо“ - гранитният паметник на Делю войвода е част от Комплекса Централен площад, със сгради на общинската администрация и читалището. Те са построени във връзка с 1300-годишнината на Българската държава и открити тържествено на 28 август 1981 г.

 

Лъжа 5

 

„От сравнително скоро Дельо хайдутин си има и лобно място, красиво оформен камък ни посочва мястото, където е бил застрелян със сребърен куршум“ - от край време скалата, на която е паднал убит Делю войвода, се е наричала «Делюв камень». А до трийсетте години на миналия век самотно стърчал и един от дънерите на «двете зигвар черници», възпети в космическата Делюва песен. На същото място на 27 септември 2002 г. тържествено беше открит паметника «Лобното място на Делю войвода», сполучливо оформен като пламък от специално подбрани грамадни речни камъни.

 

Лъжа 6

 

„От няколко години има и музей на Дельо войвода и на хайдутството, който се помещава в „родната къща“ на войводата. Първите публикации в медиите споменават само за стара къща на 200 години, която пазела духа на времената, когато е живял хайдутинът, а после вече се говори за „родната“ му къща – нещата се развиват бързо“, лъже авторът - музеят е открит на 22 април 2017 г. и по-старите златоградчани знаят, че той се помещава в старата Коручевска къща. Възможно е някой невежа да е казал на Иво Георгиев, че това е «родната къща» на Делю войвода или сам той да си го е съчинил. Но и в двата случая личи недостойния му опит да уронва престижа на златоградските родолюбиви дейци. Запазен е спомена, че родната къща на Делю войвода се е намирала на сегашната улица Цар Калоян 3, в непосредствена близост до съседната успоредна улица “Делю войвода”. Очевидно комисията по наименованията е била наясно къде се е намирала родната къща на Делю войвода.

 

И накрая ще добавя, че за радост все пак има текст, в който Иво Георгиев не лъже: „А и да не забравяме, че не във всички варианти на песента – а те са около четиридесет, се споменават тези фамилии…“ И така, щом този самонадеян автор е установил, че са известни четиридесет варианта на Делювата песен, може ли свястно да обясни как така за „измислен хайдутин“ са записани и са се пели около четиридесет песни? И може ли да посочи за кои български, да ги наречем „неизмислени хайдути“, колко песни са известни и колко от тях се пеят в наше време? Впрочем, с признаването от Иво Георгиев на наличието на около 40 варианта на песента за Делю войвода, лекомисленият автор сам зачертава твърдението си, че Делю войвода е «измислен хайдутин».

 

(Бр. 10/2024 на «Златоградски вестник»)