На 7 септември 1940 г., благодарение на дипломацията на Цар Борис III, се сключва Крайовската спогодба, чрез която - без да пукне пушка - България си връща Южна Добруджа, отнета от Румъния в Междусъюзническата война през 1913 г. Над 100,000 души излизат по улиците на София да празнуват, когато градът е бил около 300,000 души. Нещо подобно сещате ли се след синия митинг през 1990 г.?

 

 

Не, по-възрастните българи познават 7 септември по съвсем друг начин. На тази дата се е родил комунистическият диктатор Тодор Живков и като подарък за рождения му ден е извършено покушение срещу най-големия му критик по времето на комунизма - писателят Георги Марков. Като в сюреалистичен римейк на "Бай Ганю убива автора си", символът на ценностите, превзели България на 9. 9. 1944-а, убива техния разобличител.

 

Есенцията на културата, която пристигна с червената армия в България, е сакрално проста. Поради естеството на комунистическия модел, създаденият дефицит на материални блага служи за тяхното придобиване вече не чрез труд, знания и усилия, както преди, а чрез власт.

 

Но членуването в единствената партия за целта изисква публичното възпроизвеждане на идеологичен канон, специфична фразеология и процедурни ритуали, чрез които Лъжата става начин за оцеляване. Тези, които се вричат в лоялност към нея, получават възможност за достъп до публични ресурси. Чрез своите създатели, тази култура се пресели в новите партийни субекти, които след първоначалното двупартийно противопоставяне при сглобяване на българската демокрация, започнаха да се множат под формата на лидерски проекти.

 

И така стигнахме до днешния ден, когато имаме не едно, а няколко БКП-та: организации с тоталитарен характер, едноличен водач и подчинение на лидерската правда. Общото между тях е, че нито един проблем на гражданите не е решен, но той продължава да е основание да се иска властта и с нея - достъп до Бюджета. А офертите на тези партии, заедно с техните ментета, се "купуват" от почти 2 милиона души до днес. Които продължават да вярват, че някое малко БКП ще ползва бюджета, за да подобри живота им.

 

Впрочем и Георги Марков е "гласувал" за режима с филмите си преди емиграцията. Докато не се изправя срещу системата на Лъжата с цената на живота си.