Данаил КРАПЧЕВ

"На 9 юни миналата година бе повален един позорен за България режим. Смъкнато бе с въоръжена сила правителството на Стамболийски. Дружбашкият режим от самите му представители беше кръстен "народовластнически". "Народовластниците", начело със Стамболийски, се тъкмеха да управляват България четиридесет години. Това беше общото место в речите на всички представители на дружбащината.

И те действително се готвеха да управляват половин век. За тая цел те създаваха въоръжена сила вън от държавната. Такава сила беха ядрата и оранжевите гвардии. Създаде се цел нелегален "апарат". Министърът на вътрешните работи, покойният Райко Даскалов, без стеснение заяви, че те (дружбашите) са една нелегална партия.

Може ли да бъде народовластническо едно правителство, главата на което заявява, че партията му ще управлява половин век? Разбира се, не може. Народовластието предполага избори през известен период от време, четири години, както е според българската конституция. При демокрациите най-много през четири-пет години избирателите имат думата; те посочват кои искат да управляват. Който министър казва, че той или партията му ще управляват четиридесет години, той нема нищо общо с народовластието, с демокрацията. Той иска да се натрапва и щом си служи със сила, с ядра и гвардии, с нелегални средства, за да се наложи, той е тиранин.

И покойният Стамболийски беше тиранин, който нема нищо общо с демокрацията. Думите му служеха само за да прикрива своите домогвания и инстинкти.

Едва ли България е раждала по-голем и по-лукав лицемер от Стамболийски. Само върху невежеството на част от българското село можеше да се крепи режимът на Стамболийски. Комичните сцени, които се разиграваха на дружбашките конгреси, когато Стамболийски поднасяше оставката на кабинета пред конгресистите, беха най-характерни. Само ако беше посмеял некой конгрес да не го преизбере за министър-председател, Стамболийски щеше да го прогони. Разчитайки именно на невежеството, Стамболийски и неговите сподвижници изместиха оста на политическия живот от Народното събрание в дружбашкия конгрес, на който можеше свободно да разиграва коня си. Стамболийски без стеснение казваше, че той управлява по своя конституция. И действително управляваше по башибозушки.

С ядрата и гвардиите дружбашите тероризираха цела България. Тероризираха градове и села. В София, напр., гвардейците нахлуваха като в завоевана столица, с гърмежи и заплашвания, ограбваха дюкяните и къщите. През режима на Стамболийски беха суспендирани всички свободи и права. От личната неприкосновеност остана само спомен. Извън специалните закони, които се създадоха против печата и пр., обществената безопасност и градоначалството изместиха съдилищата. Промени се дори избирателния закон.

Разбира се, всичко това подигна общественото негодувание, което със сила се сподавяше. Грабежите и кражбите вливаха масло в огъня. Може да се каже без преувеличение, че българската войска на 8 срещу 9 юни свали правителството на Стамболийски като мандатьор на българския народ, чиито правдини и свободи беха похитени. Не само това. И България се тикаше към пропаст. Тя бе спасена от своята малка, но със славни традиции армия.

Един нелегален режим не можеше да се свали с легални средства. 9 юни спаси България от явна гибел. Режимът, който се установи след тая дата, и той страда от недъзи, наследени от миналото. Обаче не може да става никакво сравнение между него и позорния дружбашки режим. Днес България постепенно закрепва вътрешно и особено външно.

За трайността и подобрението на днешния режим, обаче, е необходимо никой от неговите представители да не се смета за необходим и да не се самозаблуждава, че без него България е изгубена. Това самовнушение, както показва и миналото, е най-опасно.

(В-к "Зора", София, 9 юни 1924 г.)

(Бр. 10/2024 на „Златоградски вестник“)