Валентин ХАДЖИЕВ
Селото се намира в Гръцко - на 7 км от пункта на ГКПП-Златоград. На Гергьовден от стари времена тук са се събирали български мюсюлмани, за да празнуват един от най-почитаните от тях празници. По време на студената война традицията била прекъсната, но с отварянето на пункта край Златоград селото живее нов живот. Местните имат самочувствие, че са спомогнали за бързото развитие на Златоград след отварянето на пункта при границата, тъй като магазини и заведения са се разраснали в пъти, откакто започнали да ги посещават.
Връзките между хората от двете страни на границата, много от които са роднини, са възстановени. Хората тепърва откриват, че имат общи корени и говорят общ език. Гръцките жители на селата около границата наричат езика си "поматски", но не и български. В тях говорят на три езика - българския го знаят от родителите, турския - от училище, предимно по религиозни причини, а гръцкия - като поданици по задължение. Така българите мюсюлмани в Гърция са триезични.
Географията на българския говор на помаците в Гърция обхваща тридесетина селища в административната област Източна Македония и Тракия. "Дават ни вече да учим каквото искаме и където искаме. По-рано не са разрешавали", казва Кенан Каваз от село Термес. Помаците по рано нямали право да купуват земя и да строят нови къщи, не са имали право да напускат района, свободното придвижване било ограничено до 30 км извън селищата, като са били задължавани да се връщат у дома до залез слънце. Още има останки от теснини по пътя, в които са били импровизирани вътрешни пунктове за проследяване на придвижването им. Тази политика се променя почти коренно в края на 80-те години на миналия век, заради страх на Атина от влиянието на Турция в тези райони. По-рано гърците ги наричат "българогласни елини" (гърци българофони), а към момента официалният термин е "славяногласни елини" (гърци славянофони). Местното население не знае какво значат тези термини и наричат езика си просто - наш. За да се идентифицират, наричат населението по границата "наште". Можем вече всичко да правим - свобода има - пари нема, оплакват се жителите на помашките села.
Кило чеверме е 35 евро, казва Асан Сурчоглу. Той е пазач на баните с лековита топла минерална вода в село Термес. Негодува, че заплатата му е малка, а агнетата станали скъпи. Наоколо е какофония от музика на три езика, според предпочитанията на местните към 3-те държави. Тук-таме се чува техно и диско. Сергиите за празника се държат от китайци и, разбира се, български роми, които се опитват да фъфлят на гръцки език.
През годините на Адрелез тук се въртели по над 30 чевермета едновременно. Сега са по-малко заради дъждовното време. След отварянето на пункта към България при съседния Златоград, чевермета въртят и българи. "От Атина, от Ксанти, от Смолянско, от Кърджали, отвсякъде идват тук на бани, особено на Адрелез, защото водата лекува много неща. Като се изкъпеш три пъти, лекуваш кожа, ревматизъм, кокалите, ако те болят", обяснява Мустафа Шахри от Термес. Той самият си излекувал така без пари с три бани възпален нерв на лицето, след като настинал при шофиране на автомобил по пътищата на Европа. Термес има три махалички и край него бликат 65 топли минерални извора. Най-топлият е 75 градуса.
"Има пет басейна, единият с много парлива вода, яйца можеш да свариш, но на човека не пари, а помага", хвалят се в гръцкото село. На метри от центъра на Термес се намира скално светилище на персийския бог Митра от III-IV в., открито от проф. Богдан Филов по време на Първата световна война, при разузнавателните експедиции по новоприсъединените към България земи през войната. Бог Митра забол сабя в скалата и потекла лековита вода, разказва легендата. Според историците това е белег, че минералната вода се е използвала още в древността.
Всъщност минералните води извират от самата граница между България и Гърция. Една част тече на юг към съседите, друга част е в наши земи. На българска територия в момента топлата минерална вода изтича в Ерма река, без да се използва. У нас термалното находище е открито по време на проучването на оловно-цинковите руди в района на село Ерма река през 50-те години на миналия век. Температурата ѝ е 96 градуса като в дълбочина тя се увеличава и стига 128 градуса. Само статичните запаси са над 600 млн. кубически метра минерална вода и се счита за едно от най-големите находища в България. Има проект да бъде докарана от изворите до центъра на Златоград, но от десетилетия се отлага, заради липса на пари. Водата от изворите лекува болести на стомашно-чревния тракт, чернодробни, ендокринни, кожни и заразни заболявания, помага и за раздробяване на пикочни камъни, казват специалисти.
Съоръженията и за гръцките извори са на доста примитивно равнище и засега се ползват предимно през лятото, сега планират проекти за спа-центрове и там. В района около използваните извори има параклис, джамия, ресторант и хотелче. С отварянето на границата и на Адралес тук има много българи, дошли да се окъпят в баните на Термес.
(Бр. 10/2024 на „Златоградски вестник“)