+ Обектът няма обществена обосновка, строи се без решение на ОбС, няма и задължителното съгласуване с Министерството на културата…

Още по времето, когато тържествено се поставяше барелеф в памет на отец Атанас Аролски, общинските съветници от групата на текстилския изборен център, нито един от които не присъстваше на събитието, били замислили „контрапаметник“ за същата личност… Това става ясно от последващото тяхно искане към общината да задели от общинските приходи 3000 лв. за строежа на друг паметник на отеца, този път бюст, купен от община Чепеларе, където са се отказали от поставянето му в тяхната община.

Междувременно строежа на новото място започва на пълни обороти – излива се бетон на мястото на зелена градинка, поставя се колона за бюста в размер 1.60, но както се оказва с всичко, предприето от текстилския център – по абсолютно незаконен, дори безпардонен начин. Което пък става ясно от жалба до националния строителен контрол и районната прокуратура в града, в която се иска спиране на строежа и възстановяване на зелената площ и в която се изтъква, че действително строежът е необмислен и незаконен.

Първо, след разговор с отговорни фактори в общинската администрация, се разбира, че не е давана виза или разрешение за строеж, кметът на общината не се е произнасял по никакъв начин за него, не са предвидени никакви средства за такава дейност в общинския бюджет за настоящата година, приет от ОбС преди няколко месеца.

Освен това – няма никакво обществено обсъждане за поставяне на такъв паметник, за обществената необходимост от един такъв строеж. Няма каквото и да било обсъждане и решение на ОбС-Златоград за такъв паметник.

Има и друго обстоятелство, което следва да се отбележи още веднъж - а именно, че предвижданият паметник, по същността си обект на културата, не е съгласуван с Министерството на културата, а и наистина няма никаква обществена необходимост от поставяне на подобен паметник за отец Аролски - съвсем наскоро, по най-тържествен начин, общината, със съдействието на Църковното настоятелство и настоящия отец Виктор, откри негова паметна плоча-барелеф до църквата „Св. Георги“ в града и така неговата памет и признателност на златоградската общественост е засвидетелствана по един категоричен начин, заслужаващ уважение и признание.

През 2017 г., освен това, отец Аролски още приживе бе награден със званието „Почетен гражданин“ на Златоград, което още веднъж обезсмисля по-нататъшно издигане в култ чрез бетонни грамади на един скромен божи служител, какъвто несъмнено през целия си живот беше отец Аролски. Който, можем да кажем с абсолютна сигурност, категорично би се противопоставил на едно такова неприлично въздигане…

А когато разбираме, че и неговата внучка, настоящата собственичка на съседния имот – Веселина Хекимова, е изразила категоричното си несъгласие от поставянето на такъв паметник в съседство с нейния, започва недоумението какво се цели с всичката тая „дейност нахалос“!? И какъв е смисълът на нещо, което е вече извършено, а именно отдаване почит и признание на отеца… И тогава става ясно, че това е просто една брънка от продължаващото противопоставяне и политика „на инат“ както на кмета, така и на обществеността като цяло.

И докъде би ни отвело едно такова неспирно и несвършващо противопоставяне и просташка „контракултура“!

(Бр. 10/2024 на „Златоградски вестник“)