…

…И зная, някой хубав ден ще се помина малко,

тогаз на пътната врата ще цъфнат некролози.

И в старата бедняшка катафалка

до края на града ще ме повозят.

Ще ме изпратят с винен плач пияните приятели.

Кръчмарката и тя, от скръб по борча, ще подсмърча.

След време ще съм вече прах и моят кръст ще падне.

Ще ме забравят всички тук, ще ме забрави злобата!

Ще се чувствам поласкан, и много ще се радвам,

когато някой рунтав пес повдигне крак над гроба ми.

(Бр. 9/2024 на „Златоградски вестник“)