Атанас ФИЛИПОВ

На 11 май 1895 г. в местността „Новакова чешма“ в Ново село, Щипско, с всенародно тържество за първи път е отпразнуван деня на светите братя Кирил и Методий. Пред иконата им, учителят Георги Делчев иносказателно се обръща към учениците, учителите и насъбраното множество: „Попитали едного: отдѣ познаваш има ли духъ, чувство и съзнание у единъ българинъ? – Отъ единадесетий май, отъ Свети Кириллъ и Методий, отговорилъ той! Дѣто се празднува единадесетий май, там е чувството и съзнанието, дѣто е иконата на Св. Кириллъ и Методий, тамъ е българската народностъ.“

Това става традиция в Ново село до 1912 г., прекъснато от сръбската окупация!

Гоце Делчев загива в сражение с турски аскер на 21 април/4 май 1903 г. в с. Баница. Гибелта му е описана от Яворов, Мерсия Макдермот, от негови съидейници, изследователи и кой ли не. Никой, никой от тях не споменава обаче най-близкия човек до Апостола, изпратил го в последния му час, свещеник Димитър Запрев. Оставен е в забвение, сякаш никога не е съществувал. Повечето от незнание, някой и от чисто човешка завист.

Михаил Чаков изобщо не е бил в Баница във фаталния ден! Но в спомените си е присвоил заслугата за опазените кости на Апостола на българите в Македония. За тия му действия, Гоце е написал най-силния си аманет: „Но що да правим, кога сите си сме българи…“

Аманет, който за жалост Чаков нито е прочел, нито е чул от Гоце. За да измисли глупостта, че „Гоце искал да почива в главния град на незвисима Македония“. Да, Чаков за главен град е мислил на Солун. Но това не пречи на македонизма да интерпретира днес, че е Скопие. Не трябва да се обвинява Михаил Чаков и не го правя. Напротив, човекът е пренесъл тленните останки на Гоце в България.

Но човекът, който ги е спасил и съхранявал до смъртта си през 1911 г., а и след нея, е отец Димитър Запрев. Но неговият аманет е друг: „Тленните останки на Гоце Делчeв да почиват в църквата на село Баница, под олтара“. Там, където от 1906 г. отец Запрев е водил Божествените литургии на български език. Където години наред тайно е правил панихиди за упокой душата на своя приятел. Където тайно е премивал костите му и грижливо ги е пазил до смъртта си на 23. 07. 1911 г.

Днес костите на Гоце Делчев са в Скопие, място напълно неудачно и нямащо пряка свързаност с дейността на войводата. Предадени бяха поради една политическа лудост на една тоталитарна клика, БКП. По лошото е, че днес Духът на Гоце е в плен на друга античовешка идеология, македонизма! Използва се като оръжие срещу българския народ, част от който беше Гоце и за насаждане на омраза срещу България. И никога няма да бъде допуснат да стане общонационален герой! Затова противонародното, противозаконното и антихуманно решение от 1946 г. трябва да бъде отменено. Костите на Гоце Делчев трябва да бъдат върнати в България. Да бъдат положени за всенародно поклонение в Македонския дом на „Пиротска“, докато се създадат условия да бъдат завинаги погребани до оцелялата днес камбанария на църквата „Света Богородица“ в с. Баница. Там, близо до незнайния гроб на свещеник Димитър Запрев. Това би могло да се договори с Гърция, особено след споразумението на президента Радев с гръцката му колежка, за поставяне на паметна плоча близо до лобното му място.

Гробът на Гоце Делчев в Гърция, в родната му Егейска Македония ще е малката частица от България в Голямата българска история на Македония! Това ще е смъртен удар за македонизма и пълна изолация на войнстващия национализъм в Република Северна Македония! Това ще е стъпка към своеобразно помирение между България и Гърция в обединена Европа! Така символично ще допишем и горния аманет: „ДѣТО Е ИКОНАТА НА СВ. КИРИЛЛЪ И МЕТОДИЙ, ДѣТО Е ГРОБА НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, ТАМЪ Е БЪЛГАРСКАТА НАРОДНОСТЪ“.

(Бр. 9/2024 на „Златоградски вестник“)