Бог пожертва своя син. Христос прие жертвата, наложена му от Отца.

Казват, че той изкупил човешките грехове, но хората осъзнаха ли жертвата?

Станаха ли по-добри? Приеха ли новото Христово верую, разделиха ли се със старозаветните закони? Струваше ли си жертвата?

Всяка година по Великден се повтарят заучени фрази, червят се милиони яйца, символ на пролятата Христова кръв, на жертвата - месят се козунаци, окадяват се църквите, обикалят се храмовете. Но погледнахме ли в душите си? Какво направихме за тях? Бог и Христос там ли са - в душите ни? И ако не са, какво ще ни дадат яйцата, свещите и трапезите?

Обичаме ли се един друг; простихме ли на враговете си; готови ли сме да дадем едната риза на ближния, готови ли сме да обърнем и другата си страна, ако са ни ударили?

Да възкръсне за добро съзнанието на българите! И да започне истинска благословена промяна в живота ни…

(Бр. 8/2024 на „Златоградски вестник“)