Евгений КЪНЕВ

Победите и медалите за България от български граждани с произход от Украйна, Дагестан, Куба и Иран, плюс единствения засега медал от българин с ромски произход, идват точно навреме, за да укротят рашисткия бяс, който се развихря в родината. Другостта никога не е притеснявала българите през вековете. Равенството и справедливостта винаги са били ценност в страната, родила богомилите. Помним заветите на Левски.

Тя започна да бъде насаждана от нацизма през 40 те години, когато нейна жертва станаха българските евреи - но все пак бяха спасени от гибел. Истинската трагедия започна от налагания болшевизъм и сталинизъм, които родиха “македонската нация”, а българите в Пиринска Македония бяха насилени да се нарекат македонци от нахлулата с червения ботуш във властта БКП. За малко, впрочем, хората в Южна България щяха да получат паспорти на тракийци, а в Северна България - на мизийци.

Но омразата към другите се утвърди като класова в комунистическите учебници, където тя беше насочена към Запада и най-вече към САЩ, капиталистите-експлоататори и въобще богатите. Пропагандата беше свирепа от детство до гроб, готвеха ни за война. И за малко да не я получим с „възродителния процес“, от който започнаха ясно процесите, които виждаме и днес. Национализмът стана последния пристан на комунизма.

Първата жертва на разпалвания национализъм стана турският етнос. Не само бяха прокудени стотици хиляди турци от родината им, заради отнетите им имена. Но дори когато започна уж демокрацията, продължи пропагандата срещу връщането на тези имена. Спомням си ясно как през зимата на 1990 г. офицерът от ДС и шеф на Комитета за защита на националните интереси (КЗНИ) Минчев и неговият говорител Георги Първанов (Гоце) заплашваха, че връщането на имената е край на българската нация. Нищо подобно не се случи…

Темата с другостта сякаш беше притихнала през 90-те години, когато Русия беше в упадък при Елцин и нямаше подкокоросване. Но се върна в началото на века с възхода на Путин, когато бе създадена Атака и Волен Сидеров започна пропаганда срещу „циганизацията“ на нацията. По путински модел бе намерен враг, когото българите да мразят за проблемите в своя живот. Разбира се, идеята беше ромите да бъдат репресирани, за да не пречат на българите, а не да бъдат приобщени от ранно детство. Проблемът с ромите бе продължен и по-късно, като някои доразвиха полето на омразата с мигрантите и…македонците. Другостта пак е централен проблем: първите - защото не могат да станат като нас, а вторите - защото се преструват, че не са като нас.

Венец на истерията постави “Възраждане” на Копейкин - които дори не се свенят да отричат, че внасят подложките на путинското законодателство срещу всичко европейско у нас. Провалиха се с референдума за еврото; провалиха се със закона за чуждите агенти (засега), но от втори опит пробиха със закона за хомофобията. Между другото, в това си дело не са сами, а с всички здрави сили от последния половин век. Комунисти, националисти, десари - сега вече консерватори - лица, уви, на БПЦ, учителски синдикати, консервативни фондации и пр.

Вярвам, че както българите преболедуваха другостта на етноса, езика, религията, така сега ще преболедуват и другостта на сексуалността. И пак ще бъдем онзи толерантен народ, какъвто винаги сме били преди да дойде тоталитарната чума по нашите земи.