. Съзнателно подтиквайки другите да убиват в една агресивна война - самите духовници стават съучастници в убийствата и следователно не може повече да останат пред Божия престол
Проф. Андрей ЗУБОВ
„… И изпрати пред Себе Си вестители; те отидоха и влязоха в едно село самарянско, за да се приготвят за Него; но там Го не приеха, защото имаше вид на пътник за Йерусалим. Като видяха това учениците Му Иаков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи? Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете от какъв дух сте вие; защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси. И отидоха в друго село." [Лк. 9:51-56].
Сега, когато много често, за да оправдаят агресията срещу Украйна с убийствата на нейни граждани и унищожаването на градове и села, архипастирите и пастирите на Руската църква използват образи от Стария Завет, примери с Моисей и Иисус Навин, Второзаконието - живот за живот и зъб за зъб, смятам, че е необходимо да им се припомнят именно тези Христови думи, предадени ни от св. апостол Лука.
На Христос е нанесена обида - самаряните отказват да Го приемат, и неговите ученици Му предлагат да използва старозаветния прецедент - да повтори действията на пророк Илия, много почитан в Израел. Но Иисус рязко отхвърля това внушение – „вие не знаете от какъв дух сте“. Човешкият Син не дойде да погуби, а да спаси погиналите!
Това е целият смисъл на християнството. Това ясно е показано в 5-та глава на Евангелието от Матея. Старият завет е само зародиш, в него са само семената за бъдещата реколта. Нормите на Стария завет трябва да прераснат в напълно нови заповеди, каквито дава Иисус. Не отмъщение, не сила, не придобивки за себе си и за народа и страната си, а смирение ("не се противи на злото") и жертвоготовност ("който иска от теб една дреха, дай му две"). В това се състои изпълнението на Стария завет, а не в следване на буквата му - убиване с камъни, саморазправа, любов към съплеменника и омраза към врага ("обичайте враговете си, благославяйте тези, които ви проклинат" - това са изискванията на Христос към Неговите последователи).
Христос връща на хората богоподобието, а Бог заповядва на слънцето да грее и над добрите, и над злите. Старият завет не го прави - нито може, нито претендира да може. И когато днешните руски пастири изискват от децата си да следват нормите и поведенческите стереотипи на Стария завет, те извършват пълно предателство спрямо Христос. Връщайки се към архаичното „око за око, зъб за зъб”, те предават жертвата на Христос, принесена от самия Него „за всички и за всичко”.
Евхаристията е безсмислена, ако се извършва от ръцете на такива пастири, а самите те следва да бъдат лишени от сан като изневерили на клетвата към Христос, дадена от тях в тайнството хиротония. Не трябва да се забравя, че човекът, който е извършил убийство, никога не може да продължи да бъде свещеник, независимо от мотивите за убийството. Съзнателно подтиквайки другите да убиват - още повече в една агресивна война - самите духовници стават съучастници в убийствата и следователно не може повече да останат пред Божия престол. Тъжно е да се види, че подобно отстъпничество в Руската църква се превръща в норма. Вместо да надигнат глас срещу войната в Украйна - те я одобряват; вместо да осъдят убийствата - те ги оправдават и насърчават в името на Бога, което е богохулство!
Не е наша работа да съдим Божията църква. Нейните служители се съдят от самия Иисус – Главата на Църквата. Но е невъзможно да не се ужасим, осъзнавайки на каква присъда се обричат подобни нейни служители. Господи, просвети ги, понеже те изключиха съвестта си, за да не знаят какво правят!
(Бр. 8/2024 на „Златоградски вестник“)