Съби ГАДЖОВ

 

 

Царят на Едеса, Авгар, изпрати бързописеца Лука, изкусен в рисуването на икони, с поръка да отиде по-скоро в Йерусалим, да види Иисуса и да снеме лицето му върху платно. Като стигна до Йерусалим, срещна Иисуса в човешки образ при градските врати. Иисус го запита: “О, човече, защо така бързаш?” А той му рече: “Изпратен съм от цар Авгара да видя Иисус Назарянина и да нарисувам лицето му върху платно. Обещах до утре да свърша.”

 

След това, като видя, че Иисус учи народа в храма, бързописецът веднага дойде и започна да рисува лицето на Иисуса, недоумявайки по какъв начин да го нарисува. Иисус го видя, повика го от сбора и му рече: “Лука Авгарев, влез и ми дай платното, което носиш от Авгара.” Той му го даде. Иисус взе платното, сложи го на лицето си и то се отпечата на платното за учудване на всички, които бяха събрани. И даде го на апостола Тадей.

 

Тадей тръгна заедно с Лука

 

за град Едеса, където Авгар лежеше на легло от шест години. Като взе Иисусовия образ, отпечатан на кърпата, Тадей заедно с Лука достигнаха града Иерапол, но се уплашиха, та не влязоха в него. Те легнаха вън от града, като скриха образа Господен между две керемиди. И там, дето лежеше скрит образът Господен, се показа от небето огнен стълб. Градският пазач, като видя това чудо, извика със силен глас. В същото време Тадей взе Господния образ и продължи пътя си. Гражданите излязоха на мястото, дето се издигаше стълбът, но се уплашиха и паднаха на лицата си, защото видяха, че образът Господен се бе отпечатал върху един камък. Те взеха образа и го отнесоха в града. При градските врати срещнаха слепи, куци и прокажени, които викаха: “Иисусе Назарянино, смили се над нас!” — и щом се допираха до Господния образ, оздравяваха. А гражданите, като видяха това чудо, прославиха Бога.

Тадей не бе стигнал на километър от град Едеса, срещна един хром, който се влачеше на същото място. Хромият видя апостола, че носи Господния образ, и извика: “Апостоле Господен, смили се над мене!” И допря се до него апостолът с образа Господен, и хромият веднага почна да ходи. И завтече се в града при майка си.

Всички граждани, като го видяха, чудеха се за станалото и казваха: “Не е ли това синът на оная вдовица, който се влачеше по колене?” Едни говореха, че е той, а други — че прилича на него. И известиха за това на цар Авгара, който повика младежа и го запита: “Как оздравя?” А той му отговори: “Когато седях на един километър от града, просейки милостиня, някой се докосна до мен и аз веднага оздравях, както виждаш.”

Авгар съобрази, че това е Господ, и изпрати бързо своите хора да го посрещнат. По пътя срещнаха апостола, който носеше образа Господен и бързо го заведоха: при Авгара, който лежеше разслабен шест години. И сложи апостолът платното върху царя, който тутакси оздравя и започна да върви. Царят попита апостол Тадея: “Какво трябва да правя?” Апостолът му рече: “Трябва да се покръстиш” — и научи него и жена му да се молят и уякчи ги във вярата.

 

Откак цар Авгар оздравя,

изпрати хора при Исуса

 

с такава молба: “Чух, Господи, за теб и за направените от теб изцеления, които ти вършиш без магии и без билки. Немите проговорват, хромите прохождат, глухите прочуват, прокажените се очистват, нечистите духове прогонваш със слово и продължителните болести лекуваш; с едно допиране до твоята дреха ти изцери кръвотечивата жена, мъртъвци възкреси. Чух всичко това за тебе, Господи, и разбрах в сърцето си, че ти си едно от двете: или си сам Бог, слязъл от небето, или си Син Божий, щом вършиш такива неща. Ето защо, моля ти се, Господи, коленопреклонно ти се моля, дойди при мен непременно, да излекуваш и мъката, която имам. Понеже и това чух, Господи, че евреите роптаят против теб и искат да те убият. Аз разполагам с малкия град Едеса, честит с кротостта си, и той ни е достатъчен; заповядай, Господи мой, да оздравея!”

 

Писмото на Господа нашего

Иисуса Христа, изпратено със скорописеца

Анания до цар Авгара в град Едеса

 

“Блажен си, Авгаре, и твоят град Едеса, блажен си, защото повярва, без да Ме видиш, и здравето ти е осигурено завинаги. Колкото за това, дето Ми пишеш да дойда, при теб, знай, че Аз съм дошъл да изпълня всичко, за което съм изпратен, след което ще се възнсса на небесата при Отца, Който ме е изпратил. Ще ти проводя едного от Моите ученици на име Тадей, за да изцери недъга, от който страдаш, да въдвори мир на душата ти и на всички с теб и да направи града мощен, та да не смеят да го погледнат до свършека на света. Достатъчно ти е да знаеш, че Отец за тях ме е изпратил, да възстановя рая им, от който бяха изгонени поради престъплението, да ги избавя със собствената си смърт; да понеса удара, за да ви освободя; да пия оцет и злъчка, за да ви напоя с чашата на безсмъртието; да нося трънен венец, за да разкъсам веригите на греха ви; да се издигна на кръста, за да ви възнеса на небесата.”

Авгар оказвал дълбоко благоговение към образа, като заповядал да го оставят в Едеса над градските порти и заповядал: всички минаващи през тия порти, да се покланят на образа. В 944 г. императорите Константин Багренородни (913 - 959) и тъстът му Роман Лакапин (920 - 944), движени от християнско благочестие, купили неръкотворния образ, Светия Убрус, и го пренесли в Цариград, като го поставили в храма “Св. София”. Това пренасяне на неръкотворния образ се празнува на 16 август всяка година.

 

(Бр. 8/2024 на „Златоградски вестник“)