РОДОПИ

Такава планина не е за всеки.

По-мъдра е от мен, а по-зелена.

Протягам се и ставам на пътека –

да минат по-невежите от мене.

Такава планина не е за вчера –

да я обиждам със невръстни дати.

Аз първо трябваше да се намеря,

а после да се губя в красотата ѝ.

Такава планина не е за после.

Тогава някой друг ще я живее.

Сега съм аз. Със поглед я докосвам.

Не се смалявам, а раста пред нея.

И толкова голяма вече ставам,

че тебе с този поглед те прекрачвам.

На равното все някак ти прощавах.

Но днес е планина. И няма начин.

(Бр. 8/2024 на „Златоградски вестник“)