Евгений КЪНЕВ

Клиент от бизнеса ми се оплаква: “С тази наша неясна външна политика двойно страдаме. Преди продавахме и в Русия, и в Украйна. Сега на руснаците не можем да продаваме, защото са враг, а украинците не искат да купуват от нас, защото ни смятат за приятели на Русия”.

Общо взето, това е накратко нашата външна политика. Вероятно украинците нямаше така да ни третират, ако не бяхме построили Турски поток; ако не бяхме бавили ключови доставки; ако не правихме протести срещу тяхното зърно; ако ”възрожденци” не нападаха украинските инженери, дошли на оглед на реакторите в Белене. Но най-вече, ако нямахме президент - ретранслатор на руска пропаганда.

България винаги в старанието си да прави умна политика, всъщност прави хитра, в смисъл тарикатска политика - с всички да сме добре, а принципи имаме всякакви.

Всъщност, това, което се случва в момента е продължение на тази политика. Ясно е, че Кремъл прави всичко възможно да има собствено правителство, а не просто такова, на което може да влияе за някои решения. За целта - изпълнителната власт трябва или да отиде в Радев като план А. Или като план Б - да зависи от Радев. И върху двата варианта се работи сега.

План Б е възможен сега - докато Радев все още е президент. Как? Като близката до него и пловдивския кръг ИТН вземе третия мандат. Да припомня, че Слави е личен приятел на Гергов, чиито кадри бяха лансирани в проекто-кабинетите на ИТН, като един плагиат.

Разликата между третия и първия мандат е, че тогава вече ИТН отговаря за кабинета и ще има много по-голяма тежест под знака на “експертността” да прокарва кадри, посочени от Радев и Гергов. Отделно, вече от ИТН ще зависи дали отиваме на избори и така да се направлява процеса чрез създаване на хаос, че да оправдае ролята на Радев като спасител от атлантизма (наречен чужди интереси).

ИТН е малкото ДПС. Но не в смисъла, че се отчита на Пеевски. А в смисъла на резервната гума в багажника на Москвич.