+ „Четирите най-лоши дни в живота ми – бягах от укритие в укритие. Виждах трупове навсякъде…“

„Не искам да се връщам в Русия. Не идвайте в Русия – ще умрете или ще бъдете ранени.

Най-голямата грешка в живота ви" - това е посланието, което пленен от украинската армия сомалийски наемник от руската армия отправя в интервю, направено в Украйна. От мечта за по-добър живот до пушечно месо за Путин, 28-годишният Адил Абдулахи Ахмед е един от чуждестранните наемници, дошли в Русия с идеята да намерят по-добър живот.

Както много други наемници от Третия свят, той тръгва поради една причина – обещание за пари и руско гражданство. С други думи – изход от мизерния живот, който води. Но реалността е съвсем различна от рекламата.

Във видео интервюто Адил обяснява, че в Сомалия е работел в супермаркет – говори арабски и английски, разбира общо взето руски език. Описва живота си в Сомалия като нормален, но заплатата му е 140 долара. С толкова пари можеш да преживяваш, но не и да си осигуриш добро бъдеще, казва той и споделя, че е учил "Информационни технологии".

В Африка всички говорят как ще отидат в Европа – Западна, Източна, САЩ, ще си намерят хубава работа и ще пращат пари на семействата си. За Адил Русия била добра възможност – защото имало лесен достъп, само за седмица получил туристическа виза, а в Западна Европа и САЩ не признавали сомалийските паспорти. В Русия си намерил работа в текстилна компания – производство на дрехи, но вземал почти толкова пари, колкото в Сомалия. Затова потърсил друга работа – и видял рекламите в Русия за армията на страната, за службата там, те били навсякъде. Но не разбрал, че става въпрос за война – изглеждало му като някакъв вид охранителна дейност. Записал се лесно – но никой в руската армия не говорел английски, а уж било посочено, че ще има преводач. Никой не ми каза за войната в Украйна, за проблемите между Русия и Украйна, обяснява Адил и добавя: „За Украйна знаех, че ще играе на Европейското първенство по футбол, нищо друго“.

Впоследствие Адил разбира причините за войната така – кой да вземе и владее определени земи. Никой в Русия обаче не му казва, че Украйна иска да вземе руски земи. Той дава пример с Етиопия и Сомалия - преди време Етиопия окупирала сомалийски земи, голям проблем е, когато някой вземе нещо, което си е твое, това е мисленето на сомалиеца.

Адил твърди и че не е имал никакъв военен опит, преди да влезе в руската армия. Обучението било кратко, много ограничено за човек, който трябва да ходи на фронта, дори не е стрелял на тренировка. Адил си мислел, че няма как да пратят такива като него в бой, след като явно не са готови, че руското командване "има мозък", но отново – реалността се оказала ужасяващо различна.

Питах къде отиваме, но отговор нямаше – никой не говореше английски. Ако някой ми беше казал тогава, че отивам на фронта, щях да скъсам договора и да бягам – мислех, че ще съм на охранителна служба, разказва сомалиецът. Той казва и че имал за приятели трима индийци – те били в руската армия също като него, за да спечелят пари за по-добър живот. А на фронта, в редиците на руската армия, "…ако бъдеш ранен, никой няма да ти помогне – само Бог. Всеки ден Му благодаря, че съм с две ръце и два крака – и на украинците, те ми оказаха медицинска помощ", гласи най-важното послание на Адил, който е убеден, че ако се върне в Русия, пак ще го хвърлят на фронта или ще го убият, защото не иска да се бие, а е подписал договор с руската армия.

Затова призовава всички африканци да не идват, да не се лакомят за пари – реалността е убийствен ад…