Емил СОКОЛОВ

Кеф ли му е на някого да гледа физиономиите на Борисов и Пеевски? Не. На нормален човек тия двамата са му противни. Съвсем друг обаче е въпросът какво правят те в Народното събрание. ГЕРБ и ДПС имат зад себе си около 1 милион гласа. Протести, санкции, 5 пъти избори - под 1 милион не падат. С други думи, такива като тях - символи на този модел - имат гарантирано място в парламента.

Гарантират им го нашите сънародници. Защо, как - това са отделни въпроси. Те са там и показаха, че предпочитат държавата да рухне, но не и те. ПП-ДБ в един момент бяха изправени пред избор - да продължим спиралата от избори, запазваща резултата на ГЕРБ и ДПС и смъкваща подкрепата за ПП-ДБ, или да се потърси изход от кризата.

Изходът беше компромис и то от неприятните. Хем си виновен, че предприемаш съвместни действия с ГЕРБ, които водят грозната си приятелка ДПС навсякъде, хем трябва да ги биеш през ръцете, когато почнат да прекаляват. Политическата цена за това е висока, защото много често не можеш дори да разкажеш за мизериите, които си спрял, защото и без това ще ти кажат, че сам си си виновен.

Виждаме, че дори като осветлиш схемаджиите на първия ред, те симулират някакъв самоконтрол, но пак трябва да ги следиш изкъсо. Другият вариант е пак избори, блокаж на държавата и сметката остава в обикновените граждани. И тук е мястото ясно да се каже - идеални варианти няма. Нито може да се ходи на избори до безкрай, нито на някой му е кеф да гледа физиономиите от първия ред.

Докато обаче си говорим кой кого харесва и не харесва, има и една работа, която трябва да се свърши в държавата. Позволихме си да отлагаме 2 години, което е лукс, който в един момент се превърна в заплаха дори за цивилизационния избор на България. Носенето на отговорност е неприятна работа, но алтернативата беше дори по-лоша.

Те обаче не можаха да преглътнат курса към и необходимостта от провеждането на реформи и ни тласнаха отново на избори. Ние сме на ред…

(Бр. 6/2024 на „Златоградски вестник“)