Космическият апарат "Вояджър 1", на който има диск с данни на човечеството, сред които и българската песен "Излел е Дельо хайдутин", изглежда, е потънал окончателно в дълбокия Космос, защото няма връзка с него от ноември насам - най-сериозният срив досега, съобщи "Ню Йорк таймс". Изстрелян преди 46 години, той е първият, пътуващ между звездите, и е толкова далеч, че сигналът до него пътува 45 часа. Проблем в един от бордовите му компютри е спрял изпращането на технически и научни данни.

Според НАСА, батериите му с ядрено захранване ще се изчерпят през 2025 г. Съвременен смартфон има стотици хиляди пъти повече памет от "Вояджър 1", а радиостанцията е с мощността на крушка в хладилник, описва изданието. Апаратът се намира на поне 40 хил. години от най-близката до нас звезда от друга система.

Допълнение към темата

НАСА отбеляза напредък

при проблема с Вояджър 1

НАСА оповести, че за пръв път от ноември 2023 г. “Вояджър 1” e успял да изпрати към Земята смислени данни. Това е крачка напред към възстановяването на работата на 46-годишната и първа междузвездна мисия на човечеството. Според информацията, разпространена от агенцията наскоро, новият сигнал е бил получен на 3-ти март и той се е отличавал от останалия поток безсмислени нули и единици.

Той не е бил във формáта, с който екипът бе свикнал, докато “Вояджър 1” се е намирал още в работоспособно състояние. Едва впоследствие инженер, който работи по мрежата от антени за далечна свръзка Дийп Спейс Нетуърк, успял да го декодира и така разбрал, че сигналът съдържа показания за FDS-паметта. Сега работещите по проекта се опитват да разгадаят тези показания и да предложат решение.

Повечето от хората, които са проектирали този кораб, както и неговия близнак “Вояджър 2”, вече не са между живите. Дисковите операционни системи (това е значението на абревиатурата DOS) са създадени през 1981 г. До края на тази година “Вояджър 1” и “Вояджър 2” вече са извършили своите посещения на Юпитер и Сатурн – оставали само прелитанията от “Вояджър 2” на Уран през 1986 г. и на Нептун през 1989 година. Двата апарата са изстреляни през 1977 г., но са конструирани още по-рано – между началото и средата на 70-те години на миналия век. По това време някои от съвременните компютърни технологии вече били налични – “Вояджър”-ите са първите космически апарати, използващи т. нар. енергозависима памет – памет, която съхранява информацията само при непрекъснато енергоподаване (каквато, например е RAM). Но все пак компютърните им системи са допотопни за съвременните стандарти. Това е отпреди да започне производството на Commodore PET, Apple I и Apple II.

Общата компютърна памет на “Вояджър”-ите възлиза на 69.63 килобита – което в днешно време е достатъчно за съхранението на една снимка със средно качество във формат jpeg. Научните данни се съхраняват на магнитна лента, а не на HDD или SSD, като максимумът записани данни е 67 мегабита. Компютрите са в състояние да изпълняват 81 000 инструкции в секунда, което е внушително число… Само че модерните смартфони са хиляди пъти по-бързи от това.

Понастоящем по двете мисии “Вояджър” се трудят не повече от 12 души. От тях само шестима са посветени изцяло на нея, всички останали работят и по други космически мисии на НАСА. След констатирането на проблема, миналата година бе свикан временно допълнителен спешен екип от осмина специалисти в областта на компютрите, софтуера и космическите комуникации. (По Космос.бг)

(Бр. 5/2024 на „Златоградски вестник“)