Христо ИВАНОВ

Само в последните седмици видяхме как две много близки и сходни до нас страни - Грузия и Северна Македония, с ритник затвориха вратата към Европа. Преди Нова година Грузия получи статут на страна, която да започне преговори с ЕС за присъединяване. Вратата се отвори. Какво се поиска от тях, за да влязат през тази врата? Малки нещица - съдебна реформа и пакет от мерки, за да се премахне влиянието на олигарсите.

Дали ви звучи познато? Какво се случи?

Появи се един олигарх, почетен председател на една от партиите. Звучи ли ви познато? Той просто каза “а, не, тази няма да я бъде“ - и затвори вратата.

По същият начин го виждаме в Северна Македония - там една партия на бивши ченгета от бившите югослужби, приятели на Орбан, който им напазарува всичките медии и им осигурява медиен комфорт, правят същото с нашите братя в Северна Македония. С ритник на първият ден след изборите затвориха вратата към ЕС.

Борисов много ясно и честно ви предлага управление с Пеевски, като той да е в ролята на премиер. Ще се върне стабилността и постната пица. Това сме го гледали. Знаем как свършва. Винаги свършва с протести, дестабилизация, с мачкане на хора, с унижение, с кражби.

Лошото този път е, че се промени международната среда и вече не е гарантирано, че България няма накъде да ходи и бавно да върви към Европа. Това, че две страни на една географска ширина с нас затвориха вратата към ЕС, показва едно - има накъде да изпаднем, за съжаление.

Затова нямаме право на експерименти!

Изборите са кръстопът. Едната посока е да продължим това бавно обръщане на инерцията, което започна през последните месеци. Нали сте люляли дете на люлка? Първо е по-трудно, после, изведнъж като се залюлее, се ускорява и става по-лесно. В политиката няма да става по-лесно. Дори да успеем да превърнем огромното мнозинство за промяна в парламентарно мнозинство около нужните приоритети, няма да бъде лесно.

Само че ние не сме се хванали за тази работа, за да бъде лесно. Хванали сме се, за да постигаме резултати. Ще минем през грешки, през още неприятни моменти, но сме се хванали за резултати. Малка част от тях постигнахме, много остават. Това е едната посока - инерцията да започне да се трупа в добра посока.

За съжаление, трябва да е ясно, че ако не продължи да става по-добре, ще стане много по-зле. Или трудно, бавно, със скърцане, неприятности и неприятни емоции ще продължим да вървим напред, или ще стане много по-зле. Няма среден път.

Тези, които мислят, че можем да останем на кръстопът и да не изберем, бъркат.

Може да останеш вкъщи, но изборът ще бъде направен. И той ще бъде направен и от твое име и за твоя сметка. За сметката на твоите деца.

В момента България е на подобен кръстопът. ПП-ДБ сме готови да продължим да се борим, ако имаме подкрепата за това. Ако заедно изработим тази подкрепа. С номер 14!