„Абага̀р“ (на латински: Abagarus) е първата българска печатна книга, която съдържа елементи от новобългарския език, отпечатана на кирилица и хърватски („илирийски“). Съставена и издадена в Рим през 1651 г. от бъдещия никополски католически епископ Филип Станиславов в чест на легендарния цар Абгар V Уккама. Книгата представлява молитвеник за нуждите на католическата църква в България.

Състои се от 5 листа. Текстът, отпечатан само върху едната страна на листовете, е на кирилица и има няколко илюстрации. Съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми.

Абагар“ е съставен преди всичко за нуждите на католическата пропаганда сред българските павликяни и е насочен срещу определени елементи от тяхната религиозна доктрина, опитвайки се да ги примири с католицизма. Самата форма на книгата - амулет, съдържащ текст и икони - от една страна се обръща към традиционното почитане на словото от павликяните, а от друга е насочено срещу отхвърляното от тях като идолопоклонство почитане на материални предмети, кръста и иконите.

Книгата е предназначена да се носи като амулет „наместо силни мощи“, във вид на свитък, навит около кръста или около лявата ръка. В края е поместено послесловието на автора, който се нарича „епископ на Велика България“.

Малко се знае, обаче, за букурещките българи Георги Полизов, Добри Хаджи Йоан Бакалоглу и Стефан Попович, които са едни от пионерите, решили да издават учебни помагала и в периода 1824 – 1830. Освен Псалтира и Часослова, печатат в Букурещ един буквар (първо издание 1824, второ – 1825). Също така, тези книги са едни от първите наши старопечатни издания. На снимките са показани Псалтирът на Полизов, Бакалоглу и Попович, първото издание от 1824 г. и второто издание от 1830 г. Във второто издание Бакалоглу лиспва, вероятно е починал по това време. За разлика от руските издания, този псалтир е богато илюстриран с авторски ксилографии на Йеромонах Костантие и Гервасий Монах.

„Часослова“ излиза и в 1825 г., една красиво оформена малка по формат (осминка), но дебела книга. Малкият формат е удобен за носене в джоб. Книгите са отпечатани на ленена ръчно лята хартия (парцалена хартия), по-голяма част от листата са синкаво колорирани, с дървени корици облечени в кожа, типична подвързия от онова време.