Д-р Таня АНДРЕЕВА

Болничното лечение е най-скъпоструващата и последна стъпка в здравеопазването.

Наред с това сме сред страните, които отделят най-малко средства на глава от населението за здравеопазване, едва 1708 €, при средно за ЕС 4028 €. Публичните разходи (от НЗОК и бюджета) са само 64 %, от общите разходи за здраве, при средно за ЕС 81 %.

34 % от разходите за здравеопазване са от преки плащания (вадим си ги от джоба). Това е най-високото доплащане в ЕС, където средното равнище е 15 %. Т. е. българите плащат от джоба си най-много от целия ЕС, за да се лекуват.

В София има 66 болници със 10 667 легла. На 1000 души се падат 8,3 легла, при средно за ЕС 5,8. Това ни отрежда второ място по брой болнични легла на 1000 души. Използваемостта на болничните легла, обаче, е много ниска. За страната е 57,2%, а за София 58,5%. Използваемостта на педиатричните болнични легла в София е едва 52% . Т. е. почти половината легла стоят празни, но си плащаме от нашите осигуровки да съществуват.

И за да може болниците да съществуват, стремежът им е да имат повече и повече пациенти, за да има повече приходи от НЗОК. И ако държавните болници се опитват да си плащат на персонала и да не са на загуба, частните се стремят към печалба, както всеки частен бизнес - за да я получат искат още и още пациенти. Това е една от причините България да е на първо място по брой хоспитализации на 100 000 души население в Европейския съюз. Дали всички те имат нужда от болнично лечение, е друг въпрос.

И да сме наясно - частните болници използват финансиране от НЗОК (нашите здравни вноски). Само че за всяко нещо се доплаща - паркинг, тест за ковид, уж по-хубава стая, административни услуги, избор на екип и какво ли още не.

Според МЗ новичката болницата нямало да е само детска, но без значение каква е, тя е още един разход в и без това неефективното ни здравеопазване, за което си доплащаме от джоба скъпо и прескъпо.