Ефим УШЕВ

+ Когато простотията диктува управлението - по сигнали на „отговорни граждани“ сечем усилено наред и спасяваме колите и ламаринените им будки от евентуално падане на дървета…

В центъра вече дълго време няма да има липов цвят и мирис, след като общината отново хукна да изсича едни и да обезобразява други дървета, окастряйки короните им „до кол“. Причината е до болка прозаична, но и смайваща – някакви „граждани“ се обаждали и настоявали да се сече, защото вече не можели да спят, страхували се дърветата да не паднат върху главите и колите им…

И общината, вслушвайки се тутакси в гласа на изплашения и стресиран „народ“, плюе си на петите и праща секачите си с резачката. За отговорник по сечта определя своя служител Саймън Чаушев, политолог по образование, който бе така добър да се свърже с нас, за да разменим мисли по започналата поредна секаческа акция.

И така, спираме се пред трупите на току-що посечената липа, за която отговорни граждани казвали, че дървото било изгнило. Гледахме и двамата оттук, гледахме и оттам, търсихме нещо изгнило в зейналия пън и трупи, но гнило не откриваме. Просто отсечено е едно здраво, младо и красиво дърво. Затова пък изплашените „отговорни“ граждани, настоявали, че дървото е изгнило, а сега ще спят спокойни. На общината, разбира се – не ѝ дреме, че изгнило немА.

Спираме се пред друго дърво, което е оформило своя хралупа, поизгнила наистина, но дървото наскоро е било окастрено и започнало да оформя вече новата си корона. Въпреки това – сечем го, защото, нали – възможно е да падне върху главата на някой „отговорен“ и стресиран гражданин или колата му, който, кой знае защо, е паркирал точно под него, а не се възползва от множеството празни паркинги наоколо.

Ето го и третото дърво – ах, при един ремонт на тротоара наскоро, то е леко подрязано в основата и, а-ха, ще вземе и то да падне върху друг, също така отговорен гражданин, много мразещ дървесните градски видове, и затова – сечем го! Още повече, казва събеседникът ми, точно това дърво пречело на видимостта на отговорните шофьори, които заради него, току-виж вземат, че бутнат някакъв друг отворко с кола…

Останалите дървета? Е, добре, стига толкова сечене, тях ще ги окастрим малко, ама така, че да заприличат на забити колове, около които спокойно можем да набучваме окосеното от баирите сено и да правим полезни копи сено за животните на отговорните граждани, заселили се в нашите блокове и кой знае защо – непрекъснато звънят в общината, че дърветата, ама точно тия, са много прогнили дървета, падат им клечки докато вървят, много им пречат и не могат да се наспят…

Ами да, казва общината, опасни са тези дървета. Щом народа казва - трябва да се сече! Нали и общинските секачи надница трябва да вържат, няма да стоят без работа, я…

Това въздух, здраве на хората, липови аромати, сянка през жегите и градска зелена уредба – бошлаф работа на глупави хора, които от нищо не разбират и само дават акъл и се бъркат в нашите акции! Защото лозунгът е днес променен – буден и отговорен е гражданинът, който сече; или поне реве пред общината, за да я тика тя да сече; обратно – гражданинът, който пази дърветата и страда от тяхната сеч, е наш враг, нещо като мрънкач, който ни пречи и не трябва много да му се обръща внимание…

Това е перверзията, която ни втълпяват в момента, това е порното на паралелната вселена, с което искат да привикнем, за да продължим да бъдем най-болното общество на най-бързо обезлюдяващия се град в областта, с най-голяма смъртност и най-много онкологични заболявания сред хората. Все заради мръсния въздух, който дишаме, заради водата, която пием, заради „пустинята, в която превръщаме собствената си градина“, когато вече песента за прочутите хасковски тополи трябва да я пеем и за Златоград: „Край реката секат се, секат се липите, и изнасяме трупи за нашите печки…“    …

Не така, г-н кмете, не се прави така! И не е добре това, което се върши непрекъснато и твърде настъпателно и преди, и от самото начало на новата година. Политолозите са хубави хора, ама вземи си еколог, защото такъв явно липсва в общината. „Еколог“ не е мръсна дума, това са специалисти, които страната ни обучава, а той може и да спаси някое и друго дърво, по което в този град поне птици да има къде да кацнат или да се завъдят. А и може да научи работниците с резачката, че дърво не се кастри до „кол“, защото така го унищожават, което не след дълго ще изсъхне, защото съкращават живота му…

Засега оставам с надежда от моя събеседник Саймън Чаушев, според когото наистина в най-скоро време на мястото на всеки пън, един ден ще има ново засадено дърво. Но не тип „клечка“, която кучетата да прескачат, а нормално дръвче, което да развие своя корона! Ще видим…

(Бр. 4/2024 на „Златоградски вестник“)