Мария СПИРОВА

Забелязвате ли как всеки път, когато ГЕРБ и ДПС се обединят за бърза и яростна политическа реконкиста, нивото на публичното говорене просто се продънва?

Започва истерично клеветене, агресивно, просташко и ДЕНОНОЩНО мятане на кал по политичесните им опоненти, което погазва не просто нормите на приличие, но и ненарушими правила като следствената тайна.

Забелязвате ли и кой им приглася с махленска злоба? Президентът на Републиката. Най-недостойната личност, помарачавала някога с предателската си сянка най-високата длъжност в държавата.

Единствената цел на това мероприятие е да зашемети и деморализира публиката предизборно. Това е изпитана, работеща рецепта по света и у нас, от Баку до Вашингтон.

Да, толкова е просто.

По езика им ще ги познаете.

Популистите-продажници винаги завземат властта така - с пороища от манипулативна вербална агресия, която завладява всички новинарски заглавия и лишава опозицията от кислород и инициатива.

Орбанизацията на света минава през коварната замяна на идеята за почтени и непочтени хора с идеята за силни и слаби хора. Силният на деня е винаги прав. Слабият сам си е виновен и трябва да бъде смачкан.

Агресивният, наглият, грабителят, измамникът, безпардонният, добре свързаният... той е силен, ерго, заслужава своята плячка. Заслужава вечна власт над другите.

По езика им ще ги познаете.

Някога да сме чували Христо Иванов, Надежда Йорданова, Лена Бориславова или Николай Денков да говорят за ГЕРБ както го правят Пеевски, Радев или Борисов?

Не сме.

За повечето българи това е признак тъкмо на слабост от тяхна страна.

Именно в тази наша нравствена особеност се крие дълговечността на силови структури, маскирани като политически партии.

Мазохистичният култ към насилието, който ни смазваше през целия 20 век и през 90те просто прие нова форма, продължава да заглушава по-светлите ни инстинкти към справедливост. У нас все още вярваме, че единственият начин да заслужиш властта е да я заграбиш - и да докажеш, че ти и твоята шайка сте неизбежни като смъртта и непозволени средства няма.

Езикът на властта, така, както го говорят ГЕРБ и ДПС, комуникира винаги само това. Непозволени думи няма, непозволени средства няма. Граници няма.

Това би трябвало да ни отвращава.

Не защото сме префинени европейци с лесно обидчив слух, а защото чувството ни за самосъхранение в един момент трябва да надделее, ей Богу!

Не е вярно, че куче, което лае, не хапе.

ГЕРБ и ДПС винаги изпълняват заплахите си - в това е силата им. Всички трябва да им се подчиняваме под страх от разплата и публично опозоряване. Такъв е фундаменталния принцип на мафията от 19 век насам - ако не платиш за "протекция", ако не сътрудничиш в похода на ненаситната алчност за тотална доминация, всичко твое ще изгори.

Горчивият ни опит показва, че ако приемаме лаят на бесни кучета за нормален, то и да ни хапят се оставяме.

Крайно време е да преосмислим какво всъщност ни казва личният пример в политиката.

Бихме ли търпели човек в семейството ни да говори като Пеевски, Радев или произволен прокурор или МВР функционер, насъскан по мишена? А колега на работа? Бихме ли му имали доверие? Бихме ли делили трапеза с него?

Това, че многократно приехме за допустимо държавата ни да бъде в ръцете на такива хора е срамно, защото не бихме ги търпели у дома си. Единственото по-срамно нещо ще бъде да продължим да не разбираме, че демокрацията Е нашият общ дом и в него няма място за цинизъм. Цинизмът не пази от пожар, а го гарантира.