Явор БОЖАНКОВ

Преди 2 години на този ден взех решение, което промени пътя ми. Участвах в протест срещу руската агресия в Украйна. Към онзи момент по обективни причини това беше новина. Не, че не бях изразявал позиция в интервюта. Но този протест промени всичко. Към онзи момент воден от емоционални аргументи. Трябваше да застана на страната на жертвата срещу насилника. На страната на основни демократични принципи – правото на всеки народ да определи своето бъдеще.

Непосредствено след това гостувах във френския Сенат. По случайност вечерях с колеги от Литва, Латвия и Естония. Бяха ужасени от случващото се. И бяха сред първите започнали да изпращат оръжие на Украйна. Попитах ги не е ли преувеличен този страх, след като няма непосредствена заплаха утре Путин да ги нападне. Отговорът на колегите остави дълбок спомен у мен.

„Ние не се страхуваме, че Путин скоро ще ни нападне. Но ако Украйна падне може да минат 5 години. Или 15. Но нашите деца ще използват тези оръжия в нашата страна. Правим го заради следващото поколение“. Хоризонтът в политиката винаги трябва да е поколение напред. Забравяме това. По-късно станах председател на групата за приятелство с Грузия. Нека си припомним, че Русия нападна Грузия и до днес агресията продължава. Последва Крим. Липсата на категоричен отговор направи възможна инвазията в Украйна.

С времето си дадох сметка какъв е националния интерес на България. Проведох гласуванията и изказванията си в НС си в синхрон с него. Той е очевиден и все пак успоредно с истината продължават да виреят лъжите:

1. „Вкарват ни във война“. Доказана лъжа. Втора година изпращаме оръжие и не сме във война. Напомняйте това на лъжците. Нашия национален интерес е войната да спре до Украйна. Фатална, исторически доказана грешка от Втората световна война е да се смята, че диктаторите спират сами. Те винаги биват спирани.

2. „Бедна България подарява на Украйна оръжия“. България получи над 7 милиарда а направените дарения са незначителни на този фон. Нашата икономика спечели толкова, че днес имаме най-големите проекти за модернизация на собствената ни армия за последните десетилетия.

3. „Война не се спира с оръжия а с преговори“. Не видях, когато Радев управлява да е установил мир чрез преговори с Путин. Обвини Зеленски, че Украйна сама е виновна. Нарече нас „войнолюбци“ но Путин някак не се трогна.

4. „Русия ни е приятелска държава“. Недопустима грешка е лични симпатии, културни връзки и минали събития да бъдат аргумент в политиката на България в настоящето. Както Чърчил казва „Няма вечни приятели, има вечни интереси“. Ако Русия има историческа роля в освобождението, то е заради нейните интереси. Не е по любов. Днес тези интереси са срещу България и ЕС. И нищо друго няма значение. Русия обяви България за вражеска държава. С враговете на родината си всеки патриот трябва да се отнася като към врагове. Иначе не е никакъв патриот.

5. „Дайте му Украйна и да се свършва“. Така са разсъждавали, когато Хитлер напада Полша. Но не се свършва. Започва. Научили този урок, европейците няма да попаднем в същия кошмар втори път. И да заплатим с живота на децата ни за тази чудовищна глупост.

6. „Путин се бори с нацистите в Украйна, защитава рускоезичното население и се защитава от НАТО“. Войната се води заради пари и интереси. Зеленски е еврейн. Нацизмът най-добре се олицетворява от режима на Путин. Диктаторът има все още шанс да не влезе наистина във война с НАТО. Защото алиансът само помога на Украйна да се отбранява. НАТО превъзхожда РФ несравнимо. Би било грешка с планетарен мащаб да проверят това на практика.

7. „Ако нещо се случи, НАТО няма да ни защити“. Това е модерното „преклонена главица сабя не я сече“. НАТО превъзхожда всяка военна силна на планетата. Няма държава или армия, която може да води война срещу НАТО. Ако страна членка бъде нападната, целият алианс влиза във война. А ако страна членка на НАТО нападне друг член на алианса – агресорът се изключва и целият алианс влиза във война с него. Не 16, а 2016 самолета да купим, не 50, а 550 танка не могат да гарантират сигурността ни така, както членството ни в най-силния отбранителен съюз. Точка.

9. „Като дойдат републиканците в САЩ и войната ще свърши защото ще свършат парите.“ Въпреки огромните дози популизъм, републиканците са американски патриоти и в много отношения външната им политика е по-агресивна от тази на демократите. Примери в историята има много. ЕС от своя страна не бива нито да разчита, нито да се предоверява на американска подкрепа. Можем сами да защитим европейските си интереси.

10. „И какво, като помагаме на Украйна? Путин си постига своето!“ Путин не постигна нищо. Но загуби много. Щеше да спира разширяването на НАТО. НАТО никога не е подписвала договор, че алиансът няма да се разширява. Днес неутралните северни държави вече са членове на НАТО и така алиансът има хиляди километри нови граници с Русия. Ето това постигна. Гласуванията в ООН поставиха Русия в изолация спрямо демократичния свят и единствено страни, като Северна Корея и Сирия подкрепят Путин. Над 1,000,000 руснаци напуснаха РФ. Стотиците хиляди мобилизирани извън редовната армия и жертвите не са нито постигната цел, нито повод за гордост. Втора година „втората най-силна армия в света“ е потънала безумието на един диктатор, който завлече цял народ със себе си към дъното.

2 години по-късно можем да направим един извод. Колкото повече се увеличава руската агресия, толкова по-категоричен отговор ще срещат. Защото злото не се спира с молби а със сила. Русия няма да спечели тази война.